„Когато Хиноде умре, Райко-чан, ще ти кажа и заедно ще си поплачем за мъките, които ние жените трябва да понасяме. Дотогава ще пазя тайната на Хиноде, както се договорихме, няма да издам името на сина й и къде е бил изпратен.“
Усети, че се сгрява — обичаше тайните и игрите на живота.
— Значи Хиноде е свикнала. Добре. А сега?
— Сега — Райко понижи гласа си. — Имам важни сведения за бойните планове на гай-джин.
Мейкин пламна и се напрегна като другата жена.
— Срещу Йедо ли?
— Да.
— Сигурно са ценни, но, толкова съжалявам, тази вест е опасна, и то много.
— Да, и още по-опасно е да се продаде, макар че ще е много ценна за определен човек.
Мейкин избърса капчицата коняк, която можеше да е и пот.
— А щом веднъж такава вест бъде купена и излезе, вярна или невярна, обикновено хвърчат глави.
— Наистина. — Райко разбираше опасността, но бе развълнувана, както никога преди. Никога не бе попадала във водовъртежа на политиката на Йедо, но близостта с Хирага и наученото от него за шиши — и тайните, които шоя й бе разказал за него и за Ори — бяха породили у нея интерес. Както и връзката й с Фурансу-сан, чрез когото научаваше за гай-джин; любопитно, че те бяха изворът на цялото й богатство и в същото време врагове на свещената Земя на Боговете. И заради отвращението й към Бакуфу и Анджо, който бе убил другата й някогашна приятелка Юрико, мама-сан на Четиридесет и седемте ронини, задето бе подслонила шиши.
Райко трепереше при мисълта, за собствената си глава, побита на кол, страхуваше се, но изпитваше въодушевление. Юрико вече бе обезсмъртена в укийо-е гравюри на Свободния свят, бе станала новата любимка на гейшите и скоро дори щеше да се представи пиеса Но70 с нея като главна героиня.
— Права си — прошепна тя, — но определени сведения си струват риска. И ако… ако имах важни поверителни сведения за това… какво замислят висшите власти срещу гай-джин, навярно ще мога да го използвам за наша взаимна изгода. — Пот се бе събрала по крайчеца на натруфената й перука. Тя я избърса с розова книжна салфетка. — Горещо е, нали?
— Не колкото огънят, в който можем да се натикаме сами.
— Колко ли ще ни платят, ако съобщим деня на нападението… и бойния план на гай-джин? — Тази сутрин Фурансу-сан й бе съобщил повече от достатъчно подробности, за да изкуши дори и най-сдържания купувач да бъде щедър.
Мейкин усети как сърцето й заби силно. Бе се надявала, че поканата на Райко е свързана с нещо подобно. През последните две години бе подхранвала и косвено бе намеквала за такава възможност, подтиквана от сенсей Кацумата, за когото беше ценно всяко сведение за гай-джин. А също и защото напоследък имаше тайни указания до всички съгледвачи на Бакуфу с обещания за щедро възнаграждение да следят Йокохама, да разкриват тайните на гай-джин и кой снабдява врага със забранени сведения за нещата в Япония. Бе от решаващо значение, че тъкмо Райко бе направила първата открита стъпка. Всъщност тя беше единственият човек, на когото самата Мейкин можеше да се довери в такава опасна игра.
— Кога ще бъде нападението?
— Възможно ли е някоя важна тайна на гай-джин да се превърне в предмет на търговия?
Мейкин се облегна и се замисли дълго и усилено.
Да, на Райко можеше да се довери напълно, стига да не бе заплашен животът й. Да, един канал за постоянни сведения щеше да е ценен не само заради парите, но и за делото на соно-джой, което тя подкрепяше с цялото си същество. А също и защото по него можеха да пробутват на гай-джин грижливо скроени лъжливи данни.
Мейкин рече тихо:
— Райко, стара приятелко, нямам никакво съмнение, че тайро Анджо или Йоши ще платят прескъпо, за да узнаят тези дати наред с други подробности, но, толкова съжалявам, как да преминат в ръцете на някого от тях, а парите да дойдат в нашите, без някоя от нас да се изложи на опасност — ето в това е трудността.
— Коняк, Мейкин-чан? — Райко наля, разтреперана от вълнение. — Само ти си в състояние да решиш подобна загадка.
Двете жени се прецениха взаимно и се усмихнаха.
— Може би.
— Да. Засега навярно стига толкова. Можем да продължим по-късно или утре, ако искаш. Мога ли да се заема с тазвечерните ти развлечения, стига да не си уморена?
70
Но — класически театър в Япония, при който имитацията, мимиката, танцът, маските, костюмите, песните и музиката са се сраснали в единно сценично изкуство. — Б.пр.