— Питай го, колко ще остана там?
— Той казва: колкото е необходимо за един преглед.
— Значи решено — обади се Сър Уилям.
— Сега ще ви напусна. Имам прием на болни, така че знаете къде да ме намерите. — Лекарят се поклони на Йоши, който му отвърна с поклон.
Йоши старателно подбираше думите си и се опитваше да говори простичко:
— Носачите отвън са натоварени с торби със сребърни монети, които се равняват на сто хиляди лири. Шогунатът ви ги предлага като пълно уреждане на обезщетението, което вие поискахте от виновния даймио. Общо взето, шогунатът смята тази сума за достатъчна. — Йоши скри колко е развеселен от изненадата на Тайърър и Андре. — Преведете точно какво казах. — Тайърър отново се подчини, но този път не превеждаше дума по дума, а направи кратко извлечение, подпомаган тук-там от Андре. В стаята настъпи тишина — всички бяха смаяни.
— Ваша светлост — едва-едва изрече Тайърър, — моят господар пита, сега отговори или Йоши-сама каже повече?
— Ще говоря още. Шогунатът предплаща тези пари от името на Санджиро от Сацума. Той единствен носи отговорност. Както вече обяснихме, той в нищо не е подчинен на шогуната. Преведи.
Така и стана. Както бе очаквал, и двамата предводители кипнаха. Това задоволи Йоши, но не уталожи тревогата му:
— Няма как да насилим Санджиро от Сацума да отмени заповедите, които е дал или не е дал на своите войници относно гай-джин. Нито да го накараме да се извини. Нито пък да ни върне парите, които предплащаме, за да уредим този въпрос, без да водим война с него. Не сме подготвени за такова нещо.
Този път преводът изискваше повече време, Андре отново помагаше с пълното съзнание, че всички са напрегнати и съсредоточени.
— Ваша светлост?
— Кажи го точно и внимателно: Тъй като иска приятелство с англичаните и фурансу, шогунатът направи каквото може… без да прибягва до оръжие. — Йоши се чудеше дали тази стръв е достатъчно примамлива.
Последните му думи бяха посрещнати с пълна тишина. Той забеляза, че този път Сър Уилям остана невъзмутим и само изсумтя едва доловимо. Но Сьоратар кимна и хвърли поглед към Андре.
Вътрешно Сър Уилям кипеше от вълнение и радост, но изчакваше Йоши да продължи. Тъй като той не го стори, англичанинът рече:
— Филип, попитай негова светлост, иска ли да говори още, или мога да му отвърна?
— Той казва, че засега няма да продължи.
Сър Уилям леко се изкашля и заговори високопарно за таен ужас на Тайърър:
— Господарю Йоши, от името на правителството на Нейно величество и на френското правителство разрешете да благодаря на вас и на шогуната, задето премахнахте частично недоразуменията помежду ни. Благодарим лично на вас и желаем нашият престой във вашата земя да бъде щастлив и изгоден за страната ви, за шогуната и за нас самите. С този акт несъмнено се открива нова ера в разбирателството между нашите две страни, както и с останалите държави, представени в Япония.
Той изчака, докато преведат думите му. И Тайърър, и Андре се извиняваха и молеха Йоши за снизхождение, че ще предадат посланието му с по-прости изрази, но вярно и точно, доколкото е възможно. Щом приключиха, Сър Уилям заяви:
— С негово разрешение бих помолил за кратка почивка. Филип, Андре, помолете го да ми прости. Простудил съм се.
Двамата преводачи побързаха да изпълнят молбата му.
— Разбира се — незабавно се отзова Йоши, без въобще да му вярва.
Сър Уилям стана, Сьоратар също се извини и щом се озоваха в коридора пред гърнето, от което и двамата не се нуждаеха, Сър Уилям прошепна възбудено:
— Боже мой, Анри, и ти ли го разбра като мен? Той иска да ни каже, че можем сами да нападнем Санджиро.
Сьоратар също бе изпълнен с възторг:
— Това е пълен обрат в политиката им, според която всичко минава през Бакуфу и шогуната. Mon dieu. Нима ни дава картбланш?
— Pas се cretin74 — сър Уилям премина на френски, без сам да забележи. — Ако предприемем подобно нещо срещу Санджиро, това ще ни открие път да постъпим така с всеки даймио, особено що се отнася до оня негодник в Проливите Шимоносеки. Но какво, по дяволите, е quid pro quo, а? — Той шумно се изсекна. — Все ще иска нещо.
— Нямам представа. Каквото и да е, ще е нещо изключително, mon brave. Учудващо е, че се оставя в наши ръце. Не предполагах, че ще пристигне само с шепа хора, та нали съзнава, че можем да го вземем за заложник заради действията на Санджиро.