— Все пак ще замина, мамичко. Дали татко ще ми даде пари на заем?
— Да, стига да го помолиш.
— Все пак ще замина. Налага се. На двайсет и осем съм. Вече съм стара, кажи-речи, стара мома. Толкова дълго чаках, че ще потърпя още три години, ако се налага, но… сега или никога. Реших се. Разбираш ли ме, мамичко?
— Да. Разбирам те. Но… ами, поне ще бъдеш заедно с него, при мъжа си, а не като мен.
Морийн съзря сълзите й и чу съвети, нечувани никога преди, и тайни, не споделяни никога преди. Накрая майка й рече:
— Бог да те благослови, момичето ми. Да кажем на татко ти.
Баща й бе майор от британската армия в Индия, сега пенсиониран. Бе служил двайсет и пет години, от които осемнайсет в новосформирания Гуркхски75 полк. Бе си идвал в отпуска веднъж на две-три години. Старите му рани го принудиха да се оттегли преди около десетина години, но мразеше да го смятат за пенсионер.
— Да, момичето ми, ще ти дам благословията си при две условия — рече й той. — Ако тоя Джейми те отблъсне, да му кажеш, че ще го намеря и ще го убия. Второ, ако те изнасили или обиди, отрежи му топките. Ще ти дам моя кукри, тъй като Шон не ще има нужда от него поне още десет години.
— Добре, татко.
Кукри76, бойният му гуркхски нож, бе неговата най-ценна вещ. Морийн бе най-голямата от трите си сестри, братчето й бе на единайсет и тя първа напускаше дома.
Децата на Британия навред по света си оставаха чеда на империята.
Джейми добави още въглища в огъня и приближи стола си към нея. Седна. Взе ръката й.
— Морийн, преди три месеца ти писах.
— Малко писма получих от тебе — заяви тя безгрижно, за да спечели време.
— Във всичките си писма от последната година се опитвах, доколкото мога, да ти изтъкна, че тук не е място за дама. Тук не е като в Индия, където полковият жив…
— Никога не съм ходила в Индия, както знаеш, Джейми. Мама беше там само веднъж. — Морийн задържа ръката му в своите. — Не го вземай присърце — и тук е хубаво, не бой се. Това е женска работа. Ще уредя живота ни.
Джейми усети как буца засяда в гърлото му. Нямаше как да й спести истината. „Кажи го, инак никога няма да го сториш, кажи й го сега! Разбира се, не е честно, но ти така и така през всичките тези години не бе справедлив към нея. Същински негодник си, задето през цялото това време я лъга. Господи Боже мой, сгодени сте от три години, а се познавате от пет и ти си наистина един негодник… признай си го и веднага й кажи. Незабавно.“
Думите му се изляха като порой:
— Писах ти преди три месеца, но навярно писмото е пристигнало, след като си тръгнала. Струва ми се най-разумно да развалим годежа си и да ме забравиш. Ужасно съжалявам, но така е най-добре за теб. Няма да се върна вкъщи, нито ще живея там, нито пък ще работя. Няма да напусна Азия, докато не ми се наложи, стига да не се разболея или… Няма да замина оттук, не мога, обичам Азия, обичам работата си, а няма надежда да ти осигуря щастлив живот. Не те заслужавам и признавам, че се възползвах от теб, но все едно няма как да се оженим, невъзможно е, особено сега, когато започвам самостоятелна търговия… — Джейми млъкна, за да си поеме дъх, и добави гърлено: — Не зная какво още да ти кажа, пък и няма какво, освен отново да ти се извиня… и толкоз.
Бе отдръпнал ръката си. Стомахът му се сви. Извади кърпичка и избърса челото си.
— Прости ми — рече Макфей неубедително, стана, отново седна и взе да върти чашата си. — Прости ми.
Нейните ръце лежаха в скута и. Гледаше съсредоточено, открито и не откъсваше очи от лицето му.
— Недей да се извиняваш — рече тя мило и едва забележимо се смръщи. — Стават такива неща, момчето ми.
Джейми зяпна.
— Значи си съгласна?
Морийн се засмя.
— Разбира се, но само с част от думите ти, не с всичко. Ти си мъж, аз съм жена и виждаме нещата по различен начин.
— А? Как така?
— Ами… първо, що се отнася до работата. Женската работа е да се грижи за мъжа, да му създаде дом, поне мен на това са ме учили. Домът и семейството са най-важното нещо на този свят. — Морийн забеляза, че Джейми се кани да я прекъсне, и бързо добави: — Моят татко смята, че империята стои на първо място, но той е мъж. Мъжете ходят на работа и се трудят, за да донесат вкъщи овесена каша, малко месо и, ах, да, малко уиски. Но за тази цел трябва да си имат дом. А без жена това не е възможно. Много е важно да имаш с кого да споделиш тайните си, докато работиш или търсиш работа, или започваш всичко отначало. На мен можеш да ми имаш вяра. Господин Горнт също иска да започне самостоятелна търговия.