Още щом влезе, Анжелик бе забелязала Морийн и незабавно я бе огледала от хубавата глава до прекрасните обувки и бе решила, че тя не представлява заплаха за нея. Между другото зърна Горнт, но отложи разговора си с него за по-късно.
— Добре дошли в най-Отдалечения британски преден пост на света, мадмоазел Рос — любезно я приветства Анжелик, докато се питаше на колко ли години е и си мислеше: „Да, нощем и увита в шал, тази лесно може да бъде взета за онази жена — същата внушителна осанка, същия прям поглед.“ — Джейми е голям късметлия.
— Благодаря.
Когато Анжелик влезе в приемната, Морийн я огледа от блестящата глава до миниатюрните крачета, призна й красотата и докато несъзнателно й се любуваше, тутакси реши, че тя представлява заплаха за нея. Отправи поглед към Джейми и видя откритото му възхищение, както и на околните. Как да не забележи всеобщото им оживление при вида на тази красавица! И Морийн се приготви за бой.
— Радвам се да се запозная с вас и ужасно съжалявам за нещастието ви. Толкова съм… всички съжаляват. — Морийн чистосърдечно се приведе и докосна с бузата си страната на Анжелик. — Искрено се надявам да се сприятелим. — Отправи й предназначена само за нея усмивка. — Нека станем приятелки. Джейми ми разказа, че за него сте били чудесен приятел.
— Разбира се, Морийн. Мога ли да те наричам Морийн, а ти мен Анжелик? — запита французойката с усмивка, предназначена само за шотландката. Бе осъзнала и разбрала предупреждението на Морийн, изразено любезно и без да си показва ноктите, че Джейми е нейна лична собственост и с него не бива да се флиртува. — Чудесно, ще бъде чудесно да си имам приятелка жена. Искаш ли да пием чай утре?
— Ой, ще се радвам. Анжелик, какво хубаво име и каква хубава рокля. — „Прекалено строга рокля и все пак твърде предизвикателна за траур.“
— Твоята също е прекрасна, цветът й превъзходно подхожда на косата ти. — „Зелена коприна, скъпа, но английска, а не парижка, пък и кройката е старомодна. Няма значение. Ако станем близки приятелки, ще оправя това.“ — Джейми беше голям приятел на мъжа ми и на мен, когато отчаяно се нуждаех от него. Провървяло ти е — искрено изрече Анжелик. — А къде е хубавият ти годеник? Ах, ето го.
Пред погледите на всички Анжелик хвана Морийн под ръка. Всички светнаха пред това Entante cordiale77.
И сред всеобщото възхищение тя я поведе към годеника и.
— Внимавай, Джейми. От пръв поглед си личи, че тази дама е прекалено красива, а в Йокохама гъмжи от пирати.
Околиите се разсмяха. Анжелик ги остави и се върна при Сър Уилям, като пътьом поздрави Кетърър. Отправи му специално приветствие и усмивка. След малко стори същото с Марлоу и със Сетри Палидар, който съперничеше по блясък на казашката униформа на Сергеев.
— La, Сър Уилям — възкликна Анжелик. — Голям късмет имаме.
— Че сме… — Сергеев замълча навреме. Едва не изтърва: „че сме живи ли?“. Вместо това взе чаша шампанско от един сребърен поднос в ръцете на прислужник в ливрея и възкликна: — Имаме късмет, че се намираме в присъствието на две толкова прекрасни дами. За ваше здраве. — Всички отпиха и продължиха да сравняват жените, но Сергеев бе твърде разтревожен, за да последва примера им. Бе по-загрижен от отвратителните вести, пристигнали с „Буйният облак“, особено от сведенията до другите посланици.
Бе получил спешна зашифрована телеграма от Петербург, изпратена преди три месеца. В нея се описваха обичайните неприятности с Прусия, която струпваше войски на западната им граница; там бяха изпратени шест армии. Очакваха се скорошни трудности с Отоманската империя и мюсюлманите от юг — там бяха изпратени три армии; навред върлуваше глад, а интелектуалци като Достоевски и Толстой призоваваха към промени и либерализация. Нареждаха му да притисне японците да преместят рибарските си селища от Курилите и Сахалин под заплаха от „сериозни последствия“. И, трето — предстояха му лични неприятности: „Назначен сте за главен губернатор на Руска Аляска. Напролет ще пристигне военният кораб «Цар Александър», който ще докара заместника ви в Япония, а вас и вашия антураж ще отведе в столицата на нашата част от Аляска Ситка, където ще се настаните в резиденцията ни поне за две години с цел подобряване на дружествените ни взаимоотношения.“
— Какво си се начумерил? — запита го Сър Уилям на руски.