Тя отстъпи назад, сякаш той току-що я бе блъснал с ръка.
— Какво става с мен ли? — попита Болд. — Ами бих предпочел да си пия следобедния чай в „Олимпик“, да вечерям агнешко с печени картофи и да гледам някой стар филм с Боги и Бакол5. Телефонът да е изключен, децата да спят, а Лиз да се оплаква, че не й стига времето през деня. Само че в момента съм затънал в тази гадост, а ето че от тук нататък и ти ще ми правиш компания. Аз самият не смятах да те въвличам. Опитах се да възразя на Хил. Но тя настоя и ето че успя да те вкара в играта. Става дума за операция, за която сме информирани само ти, аз и Хил.
— Дезинформация значи — промълви Дафни.
Очевидно все още беше смаяна. Не беше капацитет в тази област, но бе не по-малко амбициозна от Хил и веднага щеше да се залови за работа.
— Тя смята, че някой от хората на Бюрото е бил компрометиран от репортер от някой от таблоидите и същият този репортер работи за Гайдаря от Хамелин. Възможно е също самият похитител да се е добрал до някой от нас. Ако всичко опира до незаконно осиновяване, тогава става дума за големи пари. Ако те бъдат правилно използвани за…
— Някой от нас? — Дафни ахна от изумление.
— Защо не, по дяволите? Би могла да си ти или пък аз — заяви Болд. — Човек никога не знае.
— Да бе, точно така: Лу Болд — информатор на Гайдаря от Хамелин — саркастично изрече тя.
— Абсурдно, нали? — съгласи се той. Но не можеше да забрави, че Гайдаря бе идентифицирал Болд като баща и като полицай, който бе запознат достатъчно добре с разследването и бе способен да промени хода му. Припомни си как Кей Калиджа бе споделила, че хората от ФБР са били предварително убедени, че именно той ще оглави специалния отряд. Кой друг би могъл да предположи това?
Очите на Дафни заблестяха.
— Какво всъщност става?
Тъмният тунел, в който бе попаднал животът му през последните дни, изведнъж бе пронизан от светъл лъч. Някой бе идентифицирал самоличността му и бе съобщил името му на Гайдаря от Хамелин. Шийла Хил можеше да се окаже по-близо до истината, отколкото Болд бе предполагал.
Някой почука и на вратата се появи Боби Гейнис.
Дафни веднага се запъти към вратата.
— Обади ми се — рече тя. — Бихме могли да обсъдим някой идеи.
— Нахвърляй нещо по въпроса — предложи й Болд.
— Непременно. — Дафни се размина с Гейнис на вратата и я поздрави приятелски. Но Болд знаеше, че умът й вече трескаво се опитва да реши какво прави Гейнис при него и каква работа биха могли да имат заедно.
Болд се зачуди колко ли знае Дафни. Тя понякога се държеше като айсберг и никога не показваше онова, което се спотайва под повърхността. Болд високо я ценеше като съюзник, но едновременно се боеше от нейната проницателност и прозорливост.
А Гейнис сякаш кипеше от енергия и Болд й завидя. Тя се приближи до бюрото му и авторитетно постави лабораторните резултати на бюрото му — очевидно бе доволна от онова, което се намираше в папката. Не пожела да седне. Но в гласа й се прокрадна известно неудобство, когато каза:
— Поиска да видиш тези резултати преди всички останали.
— Да, така е — кимна Болд и отвори папката.
— Непременно трябва час по-скоро да информирам Ла Моя — напомни му тя. — Ако аз не го сторя, ще му се обадят от лабораторията.
Болд заговори, преди още да е прочел и ред от лабораторните заключения:
— В пръстта от ботушите на Андерсън е открит някакъв пестицид или тор… нещо от сорта. А в ушната му кал има следи от същия цветен прашец, който намерихме върху детското креватче на Ронда Шотц и панталоните на Андерсън.
Лицето на Гейнис се удължи от изумление, очите й се уголемиха, тя отвори уста и зъбите й заблестяха.
— Не е пестицид. Тор. Винаги така става… понякога се питам защо изобщо си губим времето с лабораторни изследвания. Виж на третия ред — посъветва го тя.
Докладът в голяма степен потвърждаваше всичко, което й бе казал току-що. Но като бивша негова ученичка тя веднага се поправи и започна да цитира азбучните истини, които бе научила от него.
— Зная… зная… За добрия детектив лабораторните изследвания са само начин да потвърди подозренията си, а не папка, пълна с изненади.