— Какво изработвате най-често? Тениски? — попита Болд.
Жената чакаше водата да заври. Изобщо не изглеждаше нервна. На Болд му се искаше тя да се притеснява, искаше му се да е част от всичко това.
— Изобщо не работим тениски. Там пазарът е твърде наситен. Занимаваме се с бебешки дрешки, но в момента най-много се търсят постелки за детски креватчета: пеленки, одеялца, юрганчета, възглавнички. Изработваме по двадесет, тридесет бебешки одеялца седмично. По петдесет долара едното — додаде тя. — Въведохме нов продукт от кадифе. Спомняте ли си Елвис? Само че при нас копираме бебешки личица. По сто долара парчето. Едва смогваме да изпълним поръчките.
— Значи бизнесът процъфтява — заключи Ла Моя.
— Но нямам намерение да се отказвам от училището. — Тя адресира отговора си към Болд. — Искам да кажа, че едното го правя за удоволствие, а другото за пари… Нали разбирате?
— Каква документация водите? — студено попита Ла Моя.
— Вие да не сте от данъчната служба? — Тя се разсмя. — О, боже, трябваше да разгледам по-внимателно онази значка!
— Полицаи сме — увери я Болд, опитвайки се да я успокои. — Разследваме отвличания на деца — напомни й той.
— Всичките онези деца… нима очаквахте от мен да разпозная някое от тях? — После изведнъж я осени прозрение и тя почти извика: — Нали не смятате, че имам нещо общо с това?
Клетъчният телефон на Болд иззвъня. Той се изправи и се отдалечи в ъгъла, за да отговори на обаждането.
Ла Моя продължи с въпросите.
— Водите ли някаква документация за всяка отделна поръчка?
— Снимките? Или документите? За какво питате? — Гласът на Болд, който мърмореше нещо в най-отдалечения ъгъл, очевидно я разсейваше.
— Снимки. Документи. Всичко.
— Снимките връщаме на клиентите заедно с готовия продукт. А документите…
— Фактури — поясни Ла Моя, прекъсвайки я. — Имена на клиенти. Адреси. Такива неща. Ако сега ви кажа някое име, ще можете ли да намерите поръчката?
— Отделните клиенти? Водим списък по месеци — поясни Стоунбек.
— Ако сега ви дам име?
— По-добре би било, ако можете да ми кажете дата и име, но… Да, можем да го направим. Подреждаме ги по азбучен ред месец по месец. Дали можем да ги намерим? Това тук не е краят на света — заяви тя. — Преди година произвеждахме по пет парчета на седмица. Сега може би правим по двадесет и пет. Миналата година фактурирахме на три месеца. Сега го правим ежемесечно. Преди плащахме сметките си на ръка, в брой. Сега вече плащаме по банков път. — В гласа й се появиха саркастични нотки. — Както виждате, наистина жънем успехи напоследък.
— Може ли да прегледам фактурите ви? — попита Ла Моя. — За последните шест месеца?
— Имате ли заповед за обиск? — изведнъж рече тя. — Това трябва да ви попитам, нали?
— Нямаме — отвърна Болд и побърза да се включи в разговора. — Държахме да не вдигаме излишен шум и се надявахме това наше посещение при вас да остане неофициално.
— Но искате да се поровите из фактурите ми? Страхотно.
Ла Моя погледна Болд, който кимна в отговор. После попита:
— По ваша преценка колко надеждна смятате, че е вашата уебстраница?
— Какво точно означава това?
— Какви предпазни мерки сте взели, за да гарантирате сигурността на вашата уебстраница?
— Но това е надомен бизнес, господа. Няколко пъти вече ви го повтарям. Отправяме към нашите клиенти същото предупреждение, което използват и всички останали, използващи услугите на Интернет — рискът, който поемате, си остава за ваша сметка. Насърчаваме клиентите си да се обаждат директно на нас, за да дадат поръчката си. Знаете ли колко ще ми струват услугите на някоя от онези фирми, осигуряващи гарантирана защита? Забравете за това. Ще ми смъкнат кожата.
— Как ви се обаждат? Чрез междуградски разговори? Или имате телефонен номер, започващ с 8006?
— Приличам ли ви на човек, който може да си позволи такъв номер? Та моето производство се помещава в сутерена на къщата ми. Произвеждам само по няколко дрешки седмично.
6
Безплатни телефонни номера за човека, който се обажда. Използва се от фирми за предлагане на безплатни услуги и информация. — Б.пр.