— Ветрове? Торнада?
— Не на висок глас. Не е позволено да се говори за тези неща на висок глас. — Той очевидно се забавляваше. Докосна с пръст устните й. Тя изведнъж изпита силен страх от този мъж. — Но не, не става дума за ветрове и урагани. — Той дръпна пръста си. — Това явление, захарче, е хибрид между дъжд и сняг. Дъжд и сняг, смесени в едно. Освен това е нещо, което може да бъде свързано с определена федерална агенция, имаща отношение към органите на реда. И за двама ни ще е от голяма полза, ако не споменаваш името му на глас, защото това би променило значително отношението ми и би ме поставило в много затруднено положение, което ще ме принуди да взема страна. Не мисля, че ще ти издам кой знае каква тайна, ако ти кажа, че предпочитам да си остана на твоя страна.
— Замръзнал дъжд — промълви Дафни, повтаряйки думите му.
— Precisement!10
Хейл11, помисли си тя. Хейл. Специален агент.
— Схванах — информира го тя.
— Което е повече, отколкото всеки мъж би могъл да поиска от теб — рече той, без да се отдръпва от нея. Започна да гали с ръка врата й. — А сега нека да попитам отново. Този тук ли е човекът, когото всички вие наричате Гайдаря от Хамелин?
— Той е заподозрян — отстъпи Дафни, като се питаше каква част от истината би могла да разкрие.
— А връзката с Ню Орлиънс? Като изключим миналото му?
— Миналото му ни доведе тук — отвърна тя. Думите й почти отговаряха на истината. Използването на трика с телефон 911 отчасти бе станало причина за идентифицирането на Кроули.
— Връзката, захарче? Не си играй с мене. — Той дръпна от цигарата. Пепелта падна върху ръката й и се посипа по пода.
— Адвокат на име Шевалие. Имаме нужда от разрешително за подслушване на телефоните му. Трябва да изпреварим с една крачка нашите федерални приятели.
— Толкова ли е важно кой именно ще ръководи и разреши случая?
— Ако толкова ти харесват федералните, работи си с тях — предложи му тя. — Нужно ни е да контролираме разговорите на адвоката от служебния му телефон, от клетъчния телефон и от уличните автомати в радиус от няколко преки. Моята задача е да те спечеля на наша страна.
Пръстите му затанцуваха надолу към гърдите й.
— И какво точно ще получа в замяна? Ммм? От теб, имам предвид? Колко точно струва моето сътрудничество? Ще ми трябва съдебно решение, захарче. И трябва да измисля една наистина убедителна лъжа за пред съдията. Как смяташ? Каква би могла да е цената на подобна услуга?
— Животът на две малки момиченца — безцеремонно заяви Дафни. — Ако федералните се доберат до заподозрения преди нас, ще изгубим поне едното.
— Разбираш, че ще ми е много мъчно, ако стане така — продължи Брул. — Но аз все си мисля за нощното небе. И за приятната ти компания.
— Бихме могли да изискаме разпечатки от телефонните разговори на адвоката и без твоето съдействие — изтъкна Дафни, — но в този град нямаме никакви правомощия.
— Ти май не ме слушаш?
— Вечеря тази вечер? — предложи Дафни, слагайки и живота на Сара в сметката.
Брул вдигна телефона и проведе два телефонни разговора. Дафни слушаше внимателно. Брул се свърза с някаква жена на име Емили, която му беше или бивше гадже, или пък бе свързана с него по роднинска линия. Последва кратко обсъждане. Когато затвори телефона след втория разговор, Брул заяви:
— Разпечатки от служебния телефон, домашния телефон, факса и клетъчния му телефон. Ще ги получим по факса след няколко минути.
— Не трябваше да ти казвам всичко това — призна Дафни, която бе използвала времето, за да обмисли стореното.
— Погледни го от този ъгъл, захарче. Ако не ми беше казала, нашият метеорологичен приятел щеше да те изпревари с една крачка.
— Той вече е идентифицирал Кроули? — изумено ахна тя.
— Разгледа нашите албуми със снимки. Със себе си носеше списък на всички предишни гости на щата. Не каза на никого до какви заключения е стигнал, но не си тръгна в особено добро настроение. Но въпреки това на твое място не бих го подценявал нито за миг. Стори ми се твърдо решен да постигне всичко, на което е способен.
— Изобщо не го подценяваме — промърмори Дафни.
Само след няколко минути получиха факса с разпечатките от телефонните разговори на Шевалие.
59.
Телефонните разпечатки, осигурени от Брул, веднага дадоха резултат и недвусмислено изясниха ролята на Винсънт Шевалие. Освен това наложиха Дафни да отложи срещата си за вечеря с Брул — налагаше й се да пътува извън града.