Той слезе от колата и заобиколи къщата, опитвайки се да открие задната врата. Имаше идеално оправдание, ако все пак се окажеше, че в къщата има някого — полицейската значка в джоба на сакото му.
Къщата се оказа по-голяма, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Задната й част се простираше навътре в двора, заобикаляше малкия басейн и опираше в задната ограда. Собствениците очевидно бяха положили големи грижи, за да оформят двора, да прикрият острите ъгли на сградата и да раздвижат сравнително обикновената конструкция на дома си.
Болд се приближи до кухненската врата и почука силно. Не му пукаше, че съседите може да го видят — съзнанието му бе изцяло заето със Сара, Труди и останалите дечица. Почука отново. Никакъв отговор.
Охранителната система, която се виждаше през кухненската врата, бе производство на „Бринкс“ и очевидно бе задействана в момента, защото на панела премигваше една-единствена червена лампичка. Болд извади клетъчния си телефон, позвъни отново на телефона в къщата, за да се увери, че не е сбъркал адреса. Миг по-късно чу звъненето, но никой не вдигна.
Следващото му обаждане бе до Ла Моя.
— Ало?
— Аз съм.
— Тук няма нищо. Шевалие е работохолик. Поръча си сандвич за вечеря.
— Искам всяка комбинация от четири цифри, която принадлежи на някой от семейство Бремър, живеещи на улица „Магнолия“ номер сто тридесет и две. Синди и Бред. Дати на раждане. Клетъчни телефони. Социално осигуряване. Регистрационни номера на колите. Започни от тях. И добави всичко, за което се сетиш.
— Изчакай така да запиша — рече Ла Моя. — Синди и Бред Бремър.
— Колко време ще ти отнеме? — попита Болд.
— В Сиатъл сега е шест часът. Мога да свърша работа. Петнадесет до двадесет минути за по-лесните неща — рождени дни, клетъчни телефони, социални осигуровки. Не зная как ще получа регистрационните номера на колите. Ще опитам с местните ченгета. Може да помогнат, ако ги попритисна.
— Побързай — изсумтя Болд.
— На клетъчния телефон ли да те търся?
— Точно така — отвърна Болд и затвори.
Болд никога не бе задавал въпроси относно връзките на Ла Моя и относно способността му да се сдобива с информация от всякакво естество. Някои предполагаха, че прибягва до услугите на жените, с които бе спал. Други твърдяха, че навремето е работил в армейското разузнаване, но Болд знаеше със сигурност, че това не отговаря на истината. Каквато и да бе истината, Ла Моя би бил по-полезен от Болд в разузнаването; той имаше връзки навсякъде и на всички нива.
Двадесет минути по-късно клетъчният телефон на Болд иззвъня. Ла Моя му продиктува два номера на социални осигуровки, един клетъчен телефонен номер и регистрационните номера на две коли. Освен това разполагаше с още два телефонни номера на същия адрес — и двата не фигурираха в указателя. Болд си ги записа и тях с убеждението, че те са най-надеждните кандидати за разгадаване на кода на алармената система.
— Колко опита мога да направя за деактивиране на охранителна система, производство на „Бринкс“, преди да се задейства алармата?
— Трябва да въведеш парола, така ли?
— Да.
— Системата отчита единствено времето, а не броя на опитите. Програмира се от самите собственици. Интервали от десет секунди. Повечето аларми се задействат след тридесет секунди.
— Това важи ли и за „Бринкс“? Сигурен ли си?
— Марката не е от значение. Доколкото зная, единствено търговските модели ограничават броя на опитите. Домашните модели използват таймери. — После попита: — Смяташ да влезеш вътре ли, сержант?
— Последният самолет излита в десет. Не мога да си позволя да чакам повече. Особено пък ако греша.
— А ако не грешиш?
— Тогава Матюс ще трябва да си купи билет за самолета.
Болд записа номерата един под друг. Засече времето и използвайки клетъчния си телефон започна да упражнява различните комбинации. Само след няколко минути осъзна, че няма да има време, за да пробва всички комбинации, които бе получил. Трябваше да избере само някои от тях. От двата номера на социалните осигуровки остави само последните четири цифри. По същия начин постъпи и с всички телефонни номера. С рождените дати проблемът се оказа по-сложен, защото и двете съдържаха по шест цифри. Болд раздели всяка дата на две групи от по четири цифри: от 12/24/59 получи 1224 и 245913. В окончателния списък на Болд бяха включени десет групи от по четири цифри. След шест последователни опита на клетъчния телефон Болд си даде сметка, че в тридесетсекундния интервал няма да има физическата възможност да въведе повече от осем групи. Той се отказа от номера на домашния телефон — беше известен на много хора — и от първата половина от рождената дата на съпругата — 1224. Повечето съпрузи невинаги си спомняха рождените дни на съпругите си.
13
Датата (12/24/59) се чете 24 декември 1959 г. Американците обикновено изписват първо месеца, а после деня. — Б.пр.