— Познавам един агент на недвижима собственост. — Макний най-после се реши да говори. — Това ли е, което искате? Това достатъчно ли е, за да ме предадете на федерален съд?
Болд напрегнато погледна Дафни. Обърна се към Макний.
— Търговец на къщи значи.
— Той все гледа да намаже от всяка сделка. Има си специална тетрадка, в която си записва празните, но необявени за продан къщи.
— Имаме нужда от името му — заяви Дафни.
— Няма начин.
Дебеланата възропта.
— И бездруго вече научихте предостатъчно!
— Трябва да узнаем това име — настоя Болд.
— Всичко по реда си — заинати се Макний. — Покажете ми заповедта за федералния съд и аз ще ви кажа името.
Болд даде знак на Дафни; нямаха време за губене.
— Всичко, което можем да сторим в момента, е да отправим съответното запитване — напомни им Дафни.
— Направете го тогава — настоя дебеланата.
Болд се изправи да си върви.
— Какво става? — попита Макний.
Дебеланата, която задъвка дъвката си подобно на гладно псе получило най-сетне вечерята си, обясни:
— По всичко личи, че току-що се превърна в един от най-важните им свидетели.
19.
На Ла Моя му хареса идеята за още една среща с Шери Дийч, но не можа да се избави от натрапчивото чувство, че времето се изплъзва между пръстите му. Ронда Шотц и Хейс Уайнстейн бяха някъде навън и разчитаха на него. Хейс бе изчезнал преди четири дни; Ронда я нямаше близо две седмици. Шансовете да ги открият живи изглеждаха нищожни. През последните няколко дни бе ял само колкото да не умре от глад. Почти не спеше, но въпреки това страдаше от безсъние.
Болд му бе казал за приятеля на Макний, който държал под око всички изоставени къщи.
— Този тип вероятно внимателно следи некролозите — беше предположил Болд.
— И кой знае колко още други източници на информация…
— Открий ги кои са.
Ла Моя възнамеряваше да направи точно това.
Шери Дийч не отговори на нито един от телефоните, но Ла Моя видя колата й паркирана пред агенцията — малка бяла дървена къща в Уолингфорд. Беше заключена, макар че вътре все още светеше. Той позвъни на вратата и от другата страна на стъклото се появи някакъв младеещ мъж на около петдесет години с посивяваща коса и сини очи. Ла Моя показа значката си през стъклото и веднага бе допуснат в сградата.
Вътре къщата бе обзаведена в напълно делови стил. Ла Моя влезе в кабинета й на втория етаж с обичайната си полюляваща се походка. Навремето в гимназията му бяха нужни безкрайни часове на тренировки и упражнения, за да я придобие, но с времето бе станала неразделна част от същността му. Тя говореше за свръхувереност и самонадеяност, които колегите му приемаха, но непознатите възприемаха като израз на чудатост и недодяланост. Ла Моя беше един съвременен политически авантюрист2, който обикновено получаваше онова, което желаеше. А онова, което искаше от Шери Дийч в момента, бе информация. Трябваше да получи от нея някакъв списък. И нямаше да си тръгне без него.
Шери бе заета с някакви документи, разхвърляни пред нея, и не го погледна веднага.
— Работиш до късно, а? — отбеляза той и я дари с искрена усмивка.
Тя посочи купчините документи, които я заобикаляха.
— Ако се занимавам с тях през деня, няма да ми остане време да продавам.
— Онзи твоят партньор ли е? — попита Ла Моя и кимна по посока на входното антре.
— Делови партньор — поясни тя. — Един от многото. — Шери нетърпеливо почука с лакираните си нокти по повърхността на бюрото.
— Имам няколко въпроса — заяви Джон.
— О, по дяволите! — Тя се усмихна чаровно, а после избухна в нетърпелив смях.
— Имам нужда от твоята помощ.
— Смятах, че никога няма да си го признаеш. — Миглите й бяха почернени, но изглеждаха превъзходно. И през цялото време пърхаха като изящни крилца.
— Необходим ни е съвет от продавач на недвижима собственост. Сетих се за теб.
— Обичам да впечатлявам хората до такава степен.
— Предполагам, че се случва доста често.
— На всичкото отгоре ме и ласкаеш. Май много ти е притрябвала тази помощ.
— Може ли да седна? — Ла Моя посочи единствения свободен стол. Чувстваше се пребит като куче.
— Повече ми харесваш когато си прав — отбеляза тя, приковала поглед в катарамата на колана му. — Но добре де, сядай!
2
Думата, използвана в оригинала, е carpetbagger, което ще рече американец от северните щати, тръгнал на юг с политическа авантюристична цел след Гражданската война. — Б.пр.