— Какво става, Бийч? — запита той.
— Обадих се на доктора заради младия господин Уинкуърт, господин Галахад.
— Да не е болен? Нищо заразно, надявам се?
— Страда от наранен пръст, сър. Императрицата го ухапа.
— Какво!
— Да, сър. Нямам сведения как е станало.
— Аз ще те осветля. Единствената цел в живота на това хлапе беше да пусне Императрицата от кочината й, та сигурно се е промъкнал при нея, без да знае, че тя страда от тежък махмурлук и е готова да влезе в бой с всекиго. Добре се беше почерпила вчера.
— Така ли, господин Галахад? Не знаех.
— Да, а днес плаща цената. Представям си сцената. Хъксли се промъква и несъмнено й грухти. Императрицата примижава. Той продължава да грухти. Тя се приближава към портата, като ругае под носа си. Той пъхва пръст да вдигне резето и тя му разказва играта. Не я упреквам, а ти?
— Не, сър.
— Застъпваш ли този широк възглед? И ти ли като мен смяташ, че той си го е търсил и заслужава всичко, що го е сполетяло? Така си и знаех. По мое мнение това е най-доброто, което можеше да се случи. Ще му бъде за урок. Не бих се учудил, ако случката се окаже повратна точка в живота му, а ако има живот, който отчаяно се нуждае от повратна точка, това е неговият. Случката, както я виждам аз, налага от наша страна изразяването на тиха радост. Но колкото и да ми е драго да стоя тук и да си бъбря с теб, трябва да тръгвам. Имам делова среща. Знаеш ли случайно дали старшините откриха господин Уипъл?
— Не, сър, още не са се върнали.
— Е, предай им обичта ми, като се върнат. Очарователни момчета, очарователни момчета — додаде Гали и продължи пътя си към кабинета.
А като отвори вратата, спря зяпнал на прага с „Оле-ле, майчице!“ на уста.
2.
Гледката, срещнала монокъла му, си беше основателна причина за тревога и загриженост. Очевидно нещо се беше случило, за да разстрои и дори промени начина на живот на по-големия му брат. Роже11, заровен в „Тезауруса“ си да търси прилагателни за описанието на лорд Емсуърт, отпуснат безжизнено на стола, вероятно би се спрял на гръмнат, шашардисан, разтревожен, измъчен и обезпокоен. Гали, който имаше чувствително сърце, също се обезпокои при вида му, макар че, гледайки откъм хубавата страна на нещата, както му беше навикът, усети, че каквото и да се беше случило, то бе повлияло крайно положително на адреналните му жлези.
— За, Бога, Кларънс — възкликна той, — какво те е ухапало?
Лорд Емсуърт, макар и гръмнат, шашардисан и разтревожен, успя да схване недоразумението.
— Не аз съм ухапаният, Галахад, а синът на Дафни Уинкуърт, все му забравям името.
— Да, Бийч ми разказа. Но съм учуден, че го преживяваш толкова тежко. По-скоро очаквах да го приемеш като възмездие, разплата за греховете и тъй нататък.
— О, да. Да, тъй, тъй.
— Тогава защо изглеждаш като останките на кораба „Хесперъс“?
Съчувственото отношение на Гали помагаше на лорд Емсуърт да дойде на себе си. Любезен брат, комуто можеш да се довериш, винаги прави чудеса в този смисъл.
— Галахад — започна той, — току-що преживях нещо ужасно.
— Ти или Хъксли?
— Направо съм разтърсен. Изправял ли си се очи в очи в малка стая с разярена жена?
— Десетки пъти на млади години. Една дори ми прободе крака с игла за шапка. Твоята не е постъпила така, надявам се.
— Ъ? О, не.
— Тогава ти водиш. Коя беше твоята разярена жена? Не би могла да е Хърмайъни, защото случайно знам, че е заета другаде, тъй че трябва да става дума за божествената Дафни. Прав ли съм?
— Да, нахвърли се върху мен с новината за пръста на сина си и знаеш ли какво ми каза? Едва ли ще го повярваш, но ми заяви, че Императрицата била бясно и опасно животно и трябвало да я унищожим. Императрицата!
— Божке! Не й ли обясни, че клетата душица страда след тежка нощ?
— Бях прекалено смаян. Известно време я гледах, без да успея да проговоря. А се опасявам, че после бях излишно груб.
— Отлично. Какво й каза?
— Страхувам се, че я нарекох глупачка.
— Не би могъл да се справиш по-добре. А после?
— Последва бурна разправия, в хода на която станах още по-груб. Накрая тя тръсна, че няма да остане дори един ден в замъка, и изхвръкна навън.
— Ясно.
— Май особено я обидих, когато се обадих на ветеринаря да го питам дали има опасност Императрицата да се е заразила от нещо.
11
Питър Марк Роже (1779–1869) — английски лекар и автор на „Тезаурус на английските думи и изрази“, непрекъснато преиздаван и още използван за намиране на синоними. — Б.пр.