Когато попълваше формуляри и даваше информация на любопитни бюрократи, Сам се описваше като адвокат, но пишещата машина беше тази, която му позволяваше да си плаща наема и да се радва на три умерено пълноценни хранения на ден. Подобно на множеството начеващи адвокати, и той писателстваше усърдно, докато чакаше наплива на клиенти. Твореше кратки, умни статии за риболова с мухи, здравословния начин на живот, развитието на мускулите, големите любови през вековете и съвременното момиче. Съчиняваше непретенциозни стихове, рецензии за романи, правеше интервюта със знаменитости, пишеше обстоятелствени брошури за страната на Бронте и земята на Дикенс, разкази за умствено недоразвити възрастни, разкази за момчета със забавено интелектуално развитие и приказки за хидроцефални деца. Именно последният упоменат сектор от дейността му го занимаваше сутринта, когато Гали потегли за Лондон. Пишеше разказ за котенце, наречено Пухчо, за който се надяваше, ако всичко мине добре и издателят има сърце, да бъде отпечатан в коледния брой на „Лигавчета и гащеризончета“.
Не приличаше на млад човек, който би писал разкази за котенца на име Пухчо или дори за котенца, чиито кръстници са проявили по-непретенциозен вкус при избора на имената им, защото външността му определено клонеше към липсата на мекота. Снажен би било прилагателното, с което стилист като Гюстав Флобер би си послужил за описанието му, макар че, бидейки французин, би казал dur или coriace, което обаче си е все същото. Беше едър и набит и навремето го разглеждаха като една от надеждите за включване в английския национален отбор по ръгби, а любовта към бокса му бе оставила в наследство нестандартен нос и ухо, родеещо се с карфиола. Ако той ви развеждаше из страната на Бронте или земята на Дикенс, вероятно щяхте да потреперите при мисълта да замръкнете с него в самотно блато или тъмен сокак, но тревогата ви щеше да е напразна, защото въпреки плашещата външност по душа приличаше на нюйоркския полицай Гароуей — източник на радост и светлина. Извън игрището за ръгби и боксовия ринг всяко нещо, наподобяващо насилие, би го покрусило.
Тъкмо беше написал думите: „На света нямаше по-палаво котенце от Пухчо“ и се облегна на стола с усещането за добро начало, но все пак се чудеше за развоя и обратите на сюжета, когато на вратата се позвъни. Отиде да отвори и видя върху изтривалката дребен, спретнат, възрастен господин с монокъл, който вежливо му пожела добро утро.
— Добро утро — отвърна Сам, неотстъпващ по вежливост. Хрумна му, че това може да е адвокат, носещ някое дело, но всъщност не се надяваше. Адвокатите, когато имат нужда от помощник, го приемат в кабинетите си в „Линкълнс Ин“ или някъде другаде, рядко носят монокли и никога не се усмихват широко като този посетител. Пък и по правило не бяха толкова свежи и цветущи.
Това, което веднага направи впечатление на Сам за Галахад Трипуд беше, че изглежда рядко добре за годините си. Гали създаваше това впечатление у всички, които го виждаха. След живота, който бе водил, той просто нямаше моралното право да пращи от здраве, ала го правеше. Докато повечето от съвременниците му отдавна бяха хвърлили кърпата и прекарваха времето си по лечебни курорти да церят подаграта, той неустрашимо продължаваше да се въздига по стъпалата на изпитите уискита със сода към по-възвишени неща3. Беше открил голямата тайна на вечната младост — да не спира шишето от движение, да не пуши само когато щрака запалката си за следващата цигара и никога да не си ляга преди три часа през нощта.
— Колко добре изглежда — беше се учудила веднъж една от племенниците му. — Крайно необичайно е за човек, живял живота си като него, да пращи до такава степен от здраве. Където и да се огледаш, виждаш мъже, водили образцов начин на живот, и въпреки това преждевременно състарени, а добрият стар чичо Гали, който не си е лягал нощем до петдесетгодишната си възраст, още пърха наоколо свеж като краставичка.
3
Перифраза от произведението на Тенисън „В памет на А.Х.Х.“: „За да се въздигат мъжете по стъпалата на мъртвите си «аз»-ове към по-възвишени неща“. — Б. пр.