— Да де, но нали и други виждат плодовете на нейните забави?
— Разбира се. Тя често урежда изложби.
— О! — не се удържах аз от възклицание.
— Луи, не ви разбирам — каза Йер Коли. — Какво ви учудва толкова?
Аз се почувствувах горд — най-сетне и една превенианка да не разбере нещо от нашата земна психология. Обясних й с удоволствие:
— Виждате ли, Йер, у нас, във Франция, след въвеждане на Президентството, вкусовете станаха много изискани. Такива работи не се търпят. Първият ни истински Президент Калигула II…
— Чакайте, Луи. Какво значи „не се търпят“?
— Тъкмо това ви обяснявам. Калигула дотам се възмущаваше от такива неща, че бе включил в устава на изкуствата един специален член. Според този член граждани, занимаващи се с подобни работи, подлежаха на декапитация.
— Какво значи декапитация, Луи?
Тази Йер Коли ме потресе с нейното невежество. Що за странни същества бяха тия превениани? Да можеш да преместваш пространствата и да не знаеш какво е то декапитация!… Трябваше и това да й обясня, като подбирах най-деликатни изрази — гилотината нарекох ножче, а нейната употреба — операцийка.
— О! — възкликна все пак Йер Коли.
— Но по-късно Нерон II, който имаше много добро сърце, смекчи това положение, като го замени с изпращане в Кайена — успокоих я аз.
— Кайена?
— Да. Едно много приятно място, дето човек може да живее, колкото си ще, ако не умре от жълта треска или не го ухапе едно от десетте хиляди вида отровни влечуги и насекоми, обитаващи острова. Най-напред Нерон II изпрати там петнадесет хиляди професионални художници и скулптори, а след това и около девет хиляди любители — тоест обикновени работници и служители, които през свободното време си лепели фигурки от глина или рисували пейзажи с водни боички.
— Но защо, защо, Луи?
— Ами защото се оказа, че и професионалите, и любителите не могат да докарат както трябва ръцете на своите фигурки. Особено бицепсите. А бицепсите на един французин от Осмата република не бива да бъдат по-малко изразителни от бицепсите на един древен римски гладиатор. Разбирате ли?
— Абсолютно нищо. Освен това, че рисуването на бицепси е свързано по някакъв начин със съдбата на вашата Осма република… Така ли?
— Съвършено вярно.
Йер Коли вървя дълго време замислена — очевидно не можеше да смели тези толкова прости неща. Бяхме се запътили към квартала на биолозите, но тя забрави това и го отминахме. Не я подсетих, понеже от биология не разбирам нищо и ако се бяхме спрели там, пак трябваше да лъжа.
— Странно — рече тя най-после. — Когато прелитахме нощем над вашето северно полукълбо, ние винаги забавяхме ход над онази статуя със светещ факел в ръката, която се издига близо до Ню Керк…
— Ню Йорк — поправих я аз.
— Ах, да… Прекрасна статуя. Нима народът, който я е построил, не се заинтересува от съдбата на нещастниците в Кай… Кай…
— Кайена, искате да кажете?
— Да.
— Разбира се, заинтересува се. Президентът на тоя народ сключи с нашия Нерон II съглашение, според което част от територията на Кайена се отстъпваше на Белия дом. Половин седмица след това Белият дом изпрати на отстъпената територия разноцветна публика, нещо около седем милиона души, състояща се от професори, пастори, писатели, студенти, негри и тъй нататък. Даже окото на Нерон II се уплаши и той отиде във Вашингтон да моли за ограничаване броя на техните колонисти, понеже в противен случай нямало да остане място за нашите.
— Мон дийо! — рече Йер Коли на френски.
Повече нямаше какво да й обяснявам. Но от нейното възклицание аз заключих, че тия превениани са първо, твърде лекомислени, и второ, че в свободното си време правят, каквото си щат — нещо, недопустимо за един добре уреден дисколет.
Запознах се и с единствения космоисторик на Големия дисколет. Той се казваше Ртъслри — едно име, трудно за произнасяне почти толкова, колкото самият Ртъслри бе труден за понасяне. Това беше един необикновен мрачен превенианин. Живееше съвсем уединено в парка на „тавана“ на дисколета, до самата му външна „стена“. Тази стена, както и целият покрив на дисколета можеха да стават прозрачни по желание — в отделни сектори или изцяло. Това бе голямо удобство за един космоисторик: Ртъслри имаше възможност да черпи данни от преки наблюдения на Галактиката.
Тъкмо с това се занимаваше той, когато го посетихме за първи път. Седеше си пред прозрачната броня на един „прозорец“ и гледаше навън: там, в чернотата на пространството, се виждаха само две малки далечни съзвездия, подобни на две купчинки блестящ прах. Ртъслри гледаше и от време на време покашлюваше. Беше по-млад от Бан Имаян.