Тя затихна така неочаквано, както бе започнала. Ртъслри се наведе над ухото ми:
— Вие виждате най-щастливата планета в Галактиката, Луи… Искате ли да ви изтълкувам значението на нейните цветове? Гризианите открай време са обичали символиката и всяко нещо у тях е имало двоен смисъл. Ето, белият цвят е цветът на справедливостта. Жълтият — цветът на любовта към живота. Зеленият означава спокойствие и тишина, едно от най-великите завоевания на Гриз… Виолетовият, който така силно се налага на погледа ни, е цвят на мъдростта и духовната сила. Синият, както и у вас на Земята, означава вечен мир и надежда за още по-сигурен мир.
— Не разбирам — пошепнах аз, за да не смутя съзерцанието на превенианите. — Какво по-сигурно от един вечен мир?
— Вечният мир — отвърна ми Ртъслри — бива сигурен, по-сигурен и най-сигурен. Последният вид мир ще настъпи след няколкостотин хиляди години, когато Голямата Жълта звезда изгасне окончателно.
— Но тогава и Гриз ще угасне!
— Именно — отзова се Ртъслри и замлъкна.
Замълчах и аз. Знаех вече, че превенианите не обичат излишните въпроси. Между впрочем покривът на дисколета се закри. Светна изкуственото дисколетно небе. Всички почнаха да се разотиват.
Аз намерих Йер Коли и тя побърза да се притисне в мене.
— Йер, защо не ме събуди да дойда тук с тебе?
— Сънят ти беше дълбок, не биваше — отвърна ми Йер.
Въпреки че беше моя жена, тя си оставаше загадъчна превенианка.
Два дни по-късно на видеофона ми се появи едрото лъвско лице на Бан Имаян:
— Луи, можете ли да ми отделите малко от времето си?
— Разбира се, Секл.
Има си хас да не можех. На Земята, когато големият началник се обърнеше така към вас, това значеше, че трябва да включите всичките си конски сили.
Отидох в дома на Разума. Бан Имаян беше този път не в Голямата зала, а в кабинета си и излагаше научни идеи пред един кибер, който ожесточено спореше с него. Киберът имаше форма на обикновена кутия за дамски шапки.
Бан Имаян му запуши устата, като щракна някакво копче, и ме погледна приятелски:
— Луи, пригответе се за слизане на Гриз.
Тази новина не ме изненада много, понеже космолетът явно щеше да кацне на Гриз — инак защо ни бе това дълго пътуване към планетата.
— Няма да кацне — рече Бан Имаян, като разчете мисълта ми. — Ще кацнете само вие с Ртъслри, Бен Коли и Кил Нери. Ртъслри е единственият превенианин, който освен мене, е стъпвал вече на планетата. Бен Коли ще дойде в качеството си на лекар и на пилот на малкия дисколет, с който ще отлетите. А Кил Нери — като превенианин на математическите идеи.
— Но защо не слезете там всички?
— Няма техническа възможност — отвърна уклончиво Бан Имаян.
— И каква ще бъде моята задача?
— Да гледате и да слушате. За останалото Ще се грижат вашите придружители… Да, искам да ви предупредя. Ако от време на време престанете да виждате вашите приятели, не се тревожете. Те също не ще ви виждат.
— Не разбирам…
— Просто уважаемият Ртъслри ще носи със себе си нещо, с което ще създава при нужда около цялата група изкривено пространство. Вие ще ставате невидими, за другите и даже за себе си, но ще чувате и ще се докосвате.
— Божичко — рекох аз. — Такива неща стават на Земята само във фантастичните романи.
— У нас това е въпрос на техника. И тъй, пригответе се.
Благодарих и излязох заднишком. Разбира се, хукнах към дома си, за да обадя приятната новина на Йер Коли. Една екскурзия по Гриз, по тази мила планета! Това съвсем не беше лошо! Нямах нищо против да се разтъпча малко, тъй като Големият дисколет бе почнал да ми омръзва.
— Зная — рече Йер без особен ентусиазъм. — А какво ще правя толкова време без тебе?
Аз погалих нежно издутия й корем и целунах многозначителните петна по лицето й.
— Мили — каза тя на френски, понеже на превениански, поизсушен малко от велики мисли и цели, такава дума не съществуваше. — Мили, ако то се роди в твое отсъствие, ще го кръстя на твое име.
Нямах нищо против. Бях изцяло зает с мисълта за предстоящото пътуване и се чувствувах почти герой. Щях да кацна за пръв път на чужда планета (при това каква!), населена, цивилизована чужда планета, докато нашите земляни бяха стигали само до скучния пустинен Марс.
Трябваше да се подготвя за екскурзията. Очаквах, че Йер, както правеше на Земята Ан Мари Селестин, ще ми напълни един куфар с ризи, долни и горни, чорапи, носни кърпи и заешко рагу на прах, но нищо подобно не стана. Просто ние с Бен Коли и Кил Нери нахлузихме по едно синкаво люспесто одеяние, същото в което бяха Йер и брат й в момента на отвличането ми от моята градина, но без шлемове, и се спуснахме на дискодрома, придружени от близки и приятели. Ртъслри обаче се появи в една много смешна униформа, изградена, както ми се стори, върху идеята за съмнението като главен катализатор на разума. Върху люспестото трико той бе нахлузил една металическа спирала, изобразяваща навярно еволюцията, но спиралата бе пресечена от черни ленти — миговете на застой и скепсис, докато на горния й край имаше едно острие, леко изкривено настрана — символ на безуспешния стремеж към съвършенство… И кой знае какво още би ми хрумнало, като имах предвид мрачните възгледи на Ртъслри, ако самият Ртъслри не бе ми обяснил, че това е апарат за изкривяване на пространството, а не на мисълта. В спиралата, която го опасваше до пояса (от нея се подаваха само ръцете и главата му) и с люспестото металическо трико под нея той приличаше на костенурка с нарязана коруба.