Освободеният от дежурство Гризьор направи няколко движения с глава и с осемте си ръце, за да възстанови нормалната циркулация на кръвта си. При това главата му се люшна няколко пъти, Тя изглеждаше тежка за дебелата му шия.
— Той трябва да е невероятно умен, Ртъслри.
— Луи, не винаги вярвайте на очите си.
Между това, Гризьорът плесна с осемте си длани и отнякъде се появиха трима роботи в бели мантии. Те се нахвърлиха върху Гризьора, сякаш се канеха да го съборят. Всъщност само смъкнаха дългата му дреха, той остана гол (това бе отвратително зрелище) и те почнаха да манипулират с него по един странен начин. Един от роботите пъхна в устата му една тръбичка. Друг пъхна подобна тръбичка в задния му проход. Третият през това време го гъделичкаше по тройната гуша, с което предизвикваше примижаване и приятна усмивка. После тръбичките бяха измъкнати, внимателно огледани и обмирисани. Тримата роботи си кимнаха удовлетворено. Те грабнаха Гризьора и го сложиха да седне на един удобен стол с облегало и с отвърстие на седалището. Изчакаха го да си свърши работата, вдигнаха го от стола, провериха резултата от мисловните му напъни и безшумно изчезнаха.
Гризьорът доволно се усмихна. Измъкна отнякъде някакъв хап и го глътна. Действието на хапа беше поразително. Гризьорът изведнъж се разсмя с цялото си гърло и се завъртя около себе си с невероятна бързина. Но това бе само началото. После се получи такъв вихър от движения, смях и провиквания, че ми се зави свят: онзи се премяташе през глава, правеше невероятни салтоморталета, невероятни за неговата дебелина, балансираше с един стол, като го прехвърляше между осемте си ръце, ловко играеше на въже, вкарваше невидими голове на въображаем противник (с добри фалцови удари), градеше въздушни замъци, като се покланяше на овациите на въображаема публика, а след това ги събаряше с един ритник в основата, отразяваше боксови удари, забиваше стрели в гърба, скимтеше от удоволствие, ръмжеше, пищеше, мъркаше, врякаше, пееше, клокочеше и т.н. — изобщо това бе една пантомима, един великолепен танц-гротеска, какъвто не бях виждал и в най-реномираните френски вариетета.
Наблюдавах възхитен сцената. Ртъслри ми пошушна:
— Отживяла тренировка. Едно време, когато са били повече и са зависели от избирателите, тя им е била много необходима.
Между това Гризьорът приключи своя танц, тупна се по голия корем и отиде при спящия си колега, та го разбута. Онзи почна да се разхожда в ролята на подчаси. Сдалият дежурството легна на дивана и заспа.
Очевидно тук нямаше какво повече да се гледа. Ръката на Ртъслри ме побутна към вратата, но аз го спрях.
— Ртъслри, вие казахте, че са само трима. Отде се вземат тогава? Нямат ли жени, деца…
— Те са безполови, Луи. Те се страхуват, че някой контакт с гризианка може да даде поколение, лишено от техните качества.
— Но кой ги ражда тях самите?
— Никой. Те се самозараждат.
— Има си хас! Това е опровергано…
— Не е опровергано. Въздухът в това подземие съдържа параноични и шизофренични изпарения, които веднъж на сто години, колкото трае животът на Гризьорите, се синтезират и ги възпроизвеждат. Същото важи и за сановниците.
— Каква техника — рекох аз.
Да, казах си на ум, тук еволюцията явно върви по други пътища. У нас в Европа такива чудеса са просто немислими: у нас параноиците си се раждат от нормални майки… Но веднага се сетих, че един век преди моето отвличане от превенианите в съседната ни Нибелунгия се бяха появили внезапно и наведнъж няколко милиона параноици, които, възглавявани от един Главен Параноик, едва не бяха завладели света. Отде се бяха взели те? Нима се бяха самозародили от въздуха? Дявол знае! Във всеки случай трябваше да внимавам в заключенията си.
Уффф! Вдъхнах с удоволствие сивия въздух на повърхността на Гриз, дето след дълъг полет нагоре, през деветте бронирани плочи, се намерихме най-сетне. Настанихме се в нашия малък дисколет и той ни отнесе по-далеч от кратера. Слязохме да се поразтъпчем и да смелим впечатленията си от Великия Център.
Всъщност нямаше какво да смиламе. Всичко ми беше ясно, освен едно: как е могла тая планета да стигне дотам, докъдето бе стигнала — няколко милиона полуумни същества на повърхността й и няколко стотин луди в нейния център.
Стана ми тъжно. Край нас продължаваха да влачат подгънати нозе сивите гризиани, с техните наведени глави и антени на теметата, запътили се към своите безцелни цели.
— Дявол да го вземе — казах на френски. — Как търпят това тия нещастници. Как не са се сетили досега да извъртят една революция поне?
— Там е работата, че те не са нещастни, землянино.