Выбрать главу

Разбира се, ергонците бяха живи същества. Случваше се някой от тях да залитне и да изскочи от кафявата си пътека — поради завиване на свят или поради натежаване на главата от някоя случайна мисъл. Тутакси пешеходците по цялата пътека се спираха и чакаха търпеливо, докато се появяха един или неколцина кибер-доори. Тези чудесни почти мислещи машини, не по-големи от един английски пудел, снабдени с по осем членести металически крайници и със зелени видеолещи по всички части на тялото, включително и на задника, притичваха бързо, грабваха залитналия ергонец и деликатно го въдворяваха на пътеката му. После те изчезваха, а въдвореният продължаваше пътя си в същия ритъм. Само че известно време той се кланяше наляво и надясно и повтаряше:

— Ео аиие! Ая Доор Иаео ъя иииии! (Простете ми, сбърках. Ако това се повтори, да ме прокълне самият Супердоор!).

— Какво чувство за гражданска отговорност — възкликна Лала Ки, която вървеше на три метра пред мене.

— О, какво още Има да видите! — обеща Ртъслри, който вървеше на три метра след мене. — Кръгом надясно, Луи.

Ние с Лала Ки изпълнихме командата и след малко заедно с Ртъслри се спряхме пред една от прозрачните сгради на Фелисите.

— Къде отиваме, Ртъслри — сетих се да попитам аз.

— При един приятел.

— Нима тук имате приятели?

Ртъслри само ми посочи вратата на сградата.

* * *

Стъпихме на едно квадратно преддверие, нещо невидимо ни издигна до осмия етаж, от което заключих, че в техническо отношение ергонците също стоят далеч над нас земляните и след малко се намерихме в жилището на двама сравнително млади ергонци, мъж и жена. Мъжът ни бе представен от Ртъслри като Юй Оа, главен библиотекар в Пантеона на интелохахохите (какво ли пък значеше това?); жена му, мадам Оа, работеше като програмистка в един завод за кибер-доори. Двамата ни посрещнаха с радушни ергонски усмивки, наистина не толкова широки както у нормалните ергонци и дори малко печални, както ми се стори.

— Ртъслри, не ви очаквахме — каза Юй Оа спокойно, сякаш досега ги бе разделяло не пространството на Галактиката, а само една-две улици на Фелисите. — Откъде идвате?

— От Земята.

Юй Оа явно не разбра нищо, но когато Ртъслри му даде кратките координати на Слънчевата система, той си припомни:

— Ах, да, оня апендикс на Галактиката, както го нарекохте миналия път. Намерихте ли нещо там?

Ртъслри ме посочи и намекна при това, че съм бил типичен тип на землянин. Аз се поклоних. Юй Оа дойде на себе си.

— О — каза той на своя пеещ език. — И какво толкова ви привлече на нашата планета, мосю Гиле?

Какво можех да му отговоря? Че просто други ме привлякоха тук и ме насадиха на планетата? Това би било неучтиво. На помощ ми дойде Ртъслри:

— Мосю Гиле би желал да се запознае с живота на Ергон. Но имайте предвид, Юй Оа, че разполагаме с малко време.

— Доколкото знам, вие разполагате с хилядолетия, Ртъслри — учуди се Юй Оа.

— Да, но не знаем с колко време разполага Земята.

— В такъв случай ще ви покажем само най-интересното — обърна се към мен Юй Оа с любезна усмивка. — Но най-напред да похапнем.

Докато сядахме на трапезата в единствената стая на съпрузите Оа, успях да забележа, че това прозрачно отвън жилище е всъщност много уютно, понеже отвътре навън нищо не се виждаше. Учудих се все пак, тъй като би трябвало да бъде обратното — да се вижда отвътре и да не се вижда отвън. Домакинята забеляза моето недоумение.

— У нас, на Ергон, мосю Гиле, още не всичко се чува, но всичко се вижда. У нас се смята за неморално, ако това, което вършите, не се вижда от улицата, от съседните прозорци или поне от наблюдателната кула на най-близкото кибер-доорство.

Въздухът на Ергон ни бе подействувал добре на стомашните жлези и ние побързахме да се смълчим около трапезата. Мадам Оа ни поднесе по едно ястие и по една чаша с някаква жълта течност.

— Много е полезно — каза Мадам Оа, като вдигна чашата си и се чукна с нас. — За вас, мосю Гиле. За вас, Лала Ки. С уважаемия Ртъслри вече се познаваме…

Всички глътнахме по малко от питието. То имаше приятния вкус на боза, подправена с кълцани тухли. Лала Ки веднага попита къде се намира банята. Докато я чакахме да се върне, мадам Оа ни препоръча менюто: