— Землянино — каза тихо мадам Оа, без да престане да се усмихва, както го изискваше редът във Фелисите, — сложете си сомбрерото, нашите слънца ви влияят зле.
Наистина горещината беше адска и аз побързах да нахлупя сомбрерото си. Същото направиха Ртъслри и Лала Ки. Само мадам Оа, която вървеше редом с нас, по съседната кафява ивица, продължаваше да размахва своето в ръка. Златните й коси искряха в оранжевото утро.
— Наистина в Йъ Уа, отдето идвате, кафявите пътеки още не са въведени и това ви извинява донякъде…
— За какво, мадам Оа?
— За вашата неловка стъпка преди малко — отвърна мадам Оа, като гледаше пред себе си. — Но имайте предвид, че те ви запомниха.
— Кои те?
— Кибер-доорите.
— Но топ беше един…
— О, всички кибери на Ергон представляват единен организъм. Когато ви гледа един, виждат ви всички. И всички ви запаметяват.
— И какво следва от това?
— Едно стъпване извън кафявата пътека се смята за случайност, макар и подозрителна случайност… Но две, и особено три последователни нарушения вече говорят за психическа девиация и могат да предизвикат изследване на горните слоеве на мозъка ви. А това понякога води до Зоопарка. Или още по-далеч.
— Нищо не разбирам — възкликнах аз. — Обяснете, моля ви…
— Какво приятно време, нали — отвърна неочаквано мадам Оа и аз забелязах на близкия кръстопът няколко кибер-доора.
Осмокраките металически кучета бяха застанали в кръг и бяха опрели задниците си тъй, че образуваха нещо като звезда. Те святкаха на всички страни със зелените си лещи и вдигнали глави, непрекъснато душеха въздуха. Минахме край тях, жизнерадостно усмихнати. Даже Ртъслри и Лала Ки се опитаха да разтегнат устни. Разбира се, надписите на гърдите им, които гласяха, че сме от Йъ Уа, донякъде ги оправдаваха и кибер-доорите се задоволиха само да ги огледат от глава до пети.
Когато отминахме, попитах мадам Оа какво все пак означава терминът „ауойойой“, който моят дешифратор ми превеждаше като „девиация“. Златокосата ергонка ми обясни, че ауойойой се нарича всяко нарушение на онези правила на поведение, мислене и говор, които са записани върху вътрешните стени на Храма на Статуквото и които с радост се изпълняват от всеки истински ергонец.
— Отначало, по време на Първото Доорство, тези правила са били само двадесет и пет — продължи мадам Оа, — при Второто Доорство правилата са нараснали на осемстотин и седемдесет, а при Третото, тоест при настоящото, те са вече седем милиона деветстотин и четиридесет хиляди петстотин двадесет и шест и обхващат безусловно цялото многообразие на жизнените явления. Сега стените на Храма са изцяло изписани, тъй че ако се появят нови правила, ще трябва да се строи и нов Храм…
— Но как запомняте толкова милиона правила, мадам? — рекох аз изумен.
— О, това не е нужно. Достатъчно е да знаеш от три до пет хиляди правила, за да не сбъркаш практически нито веднъж в живота си. Всяко правило логически произтича от предишното и това много ни улеснява. Разбирате ли?
— Приблизително — поизкашлях се аз. — Но вие споменахте за три Доорства. А какво е имало преди тях?
— Осемнайсет Коорства.
— А преди Коорствата?
— Известен брой Моорства.
— А преди Моорствата?
Мадам Оа ме погледна и сви рамене:
— Навярно хаос, но това никой не би могъл да каже точно, мосю Гиле. По-нататък всичко се губи в мъглата на времето. Знае се само, че първите сериозни мутации в мозъците на ергонците, под влиянието на Твърдата радиация на двете Оранжеви, са предизвикали появата на Моорството и заедно с това — на известен ред върху планетата. За пръв път тогава именно са били определени задълженията на охахохите, както и правата на моорите, които по-късно прераснали в права на коорите и на доорите.