Обясненията на мадам Оа разпалиха моето любопитство на историк. Заинтересувах се по какво са се отличавали моорите от коорите и последните от доорите. Ртъслри, който вървеше непосредствено зад мене, бълбукна:
— Не задавайте глупави въпроси, Луи.
— Защо? — учуди се мадам Оа. — Въпросът на мосю Гиле е твърде уместен… Вярно е, че между Моорството, Коорството и Доорството има нещо много общо и това общо е тяхната главна функция, тоест грижата им за благото на охахохството. Още с възникването си моорите поели тази грижа в ръцете си и вече не я изпуснали.
— Нима охахохите не са могли сами да се грижат за себе си?
— Могли са. Но моорите великодушно са поели това задължение, за да могат охахохите да произвеждат блага и за тях и за себе си, без да отвличат вниманието си със странични неща… Що се отнася до различията, те са много съществени. Така например моорите и охахохите са произхождали от едно общо племе и са се различавали само функционално, докато коорите вече са произхождали сами от себе си, а доорите — направо от Божественото Провидение. Освен това доорите имат по една наследствена брадавица на дясната буза, която ги прави непроницаеми като съсловие, тоест нито един охахох или интелохахох не би могъл да се включи незабелязано в Доорството — нещо, което по-рано се е случвало понякога и е предизвиквало безредици.
Ртъслри бълбукаше неудържимо, но това не ме смути и аз продължих да задавам въпроси. Изясни се, че целият този ред на нещата е много разумен, понеже от три ергонски века насам (а ергонските векове са два пъти и нещо по-големи от земните) на планетата царувало абсолютно спокойствие.
— Но в такъв случай защо ви са всички тези кибер-доори? — попитах аз.
— Една гаранция повече никога не е излишна — рече с вечната си усмивка мадам Оа. — Все още се случват девиации, които някои ергонци се опитват да скрият.
— А нима другите ги признават?
— Разбира се. Това е първото задължение на всеки ергонец. Щом почувствува в себе си девиация, даже ако тя не се е отразила на поведението или на говора му, ергонецът се запътва към най-близкото кибер-доорство и я обявява. В зависимост от степента на девиацията, той бива лекуван или остракиран.
— По какъв начин?
— О, начините са много и разнообразни. Ще видите сам.
Поисках от мадам Оа да ми покаже един жив доор — бях видял досега само Супердоора, и то по видеоекрана, — Но тя каза, че това е невъзможно: доорите могли да бъдат лицезрени веднъж в годината, на Празника на Статуквото, а през останалото време седели в домовете си, наблюдавали за реда на планетата и мислели непрекъснато за щастието на охахохите. Попитах къде живеят доорите. Този въпрос смая мадам Оа, но като дойде на себе си, тя пошушна тихичко, че това никой не знае и никой не би могъл да каже.
— По-добре вижте къде прекарват част от времето си охахохите — рече тя, като посочи някъде под нозете си.
Погледнах и аз под себе си. Господи! Жълтото платно на улицата с неговите кафяви ивици тук беше прозрачно. Долу, в дълбочината, се виждаха някакви грамадни помещения, запълнени с чудати машини. Там се въртяха огромни сребристи колела, плавно се издигаха и спускаха сребристи цилиндри, големи сребристи кълба извършваха странни параболични движения, някакви зъбчати лостове изхвръкваха от корпуса на гигантската машина и пак се скриваха. Край машината стояха стотина охахохи. Те протягаха ръце напред, нагоре и надолу — равномерно, бавно, спокойно — и това ми напомни с нещо за Гриз. Но аз веднага разбрах, че тази картина нямаше нищо общо с гризианския подземен завод, тъй като движенията на охахохите, макар и забавени, бяха напълно осмислени: те дърпаха, натискаха, повдигаха реални лостове и ръчки и очевидно бяха много необходими на машината. При това, вместо тъпия израз на гризианите, те имаха усмихнати щастливи лица и аз бях така запленен от тази гледка, че трябваше Ртъслри да ме бутне по гърба и да ми напомни, че спирането на улицата е недопустимо от гледище на ергонския морал.
Продължихме пътя си. Аз открих, че прозрачните пространства по улиците се редуват с непрозрачни в един строг ритъм, както всичко на тази планета. Очевидно цялата подземна част на Фелисите представляваше едно гигантско работно помещение.
— И кому принадлежи всичко това? — запитах любезната мадам Оа.
— На Доорството, естествено. Не само това, но и надземните сгради, и улиците, и повърхността на планетата, и нейните недра, и въздуха над нея, и стратосферата, и двата естествени спътника на Ергон, и двете Оранжеви звезди.