— Да влезем — каза мадам Оа. — Моят Юй ще ви покаже всичко. Ще го намерим в библиотеката.
Влязохме в най-близкия корпус през една нормална врата и се намерихме в една зала, която заемаше, както се оказа, целия корпус. Таванът й едва се виждаше, ширината й бе не по-малка от петстотин метра, а по дължината й можеше да се организира маратонско надбягване. Великолепна мозайка от фигури на животни и растения покриваше пода на залата. Огромни стелажи с дебели книги и ръкописи закриваха четирите й стени. Интелохахохи в бели раса се бяха покатерили по златни стълбички и се ровеха в книгите.
Посегнах да докосна един том с позлатен гръб и красив надпис върху него, но пръстите ми опряха в нещо твърдо и гладко. Прекарах длан по гръбчетата на съседните книги и хлъцнах от изненада: усетих само равната повърхност на стената… Стелажите, книгите, интелохахохите, които се ровеха в тях, стълбичките — всичко това бяха само добре изпълнени фрески. Залата беше съвършено празна и нито един реален предмет не нарушаваше нейната пустота. Само някъде далеч, по средата й, се виждаше дребничката фигура на един интелохахох, който се бе изтегнал в удобен шезлонг и дремеше. Но не бе ли и той нарисуван?
Запътихме се нататък и вървяхме доста време, докато стигнем до легналия интелохахох. Не, той не бе нарисуван. Той стана да ни посрещне, като оправяше диплите на расото си. Беше Юй Оа.
— Добре дошли в най-голямата библиотека на Космоса — поздрави ни той със своята ергонска усмивка.
Ртъслри бълбукна с цялото си гърло. Лала Ки се бе увлякла да разглежда фреските, като се мъчеше да определи преди колко века и с какво бяха рисувани. Аз бях малко озадачен?
— Но къде са книгите, уважаеми Юй Оа?
— Ето ги.
Като се прозяваше, Юй Оа посочи едно сандъче, поставено на пода до шезлонга. Сандъчето бе от чисто злато и лъщеше като слънце. Само катинарът, който го предпазваше от лекомислено отваряне, беше малко ръждясал. Гледах сандъчето като изтърван.
— Не виждам книги, Юй Оа…
— Те са вътре. Тоест, тя е вътре. Тя е добре съхранена.
— А къде са останалите?
— Други няма. — Усмивката на Юй Оа в момента можеше да затъмни двете оранжеви слънца на Ергон, но аз, кой знае защо, си припомних за обичая на японците да се смеят, когато им е тъжно. — Други няма, тази е единствената, землянино. Много ценен ръкопис.
— Ръкопис? Нима не сте открили още книгопечатането?
— Как да не сме го открили — обиди се малко Юй Оа. — Та ние вече го закрихме… При Първото Доорство тази библиотека е била напълно реална, книгите са били разпространени по целия Ергон. Но при Второто било турено начало на една възхитителна селекция. Най-напред са били премахнати вредните книги. След това — безполезните. След това полезните, но предразполагащи към девиация. След това безвредните, но отвличащи вниманието на охахохите от техните задължения. След това недостатъчно полезните. След това достатъчно полезните, но отживели времето си. След това неотживелите полезни, но непотребни, поради напредъка на образованието…
— Ей богу, това последното не го разбирам — рекох аз.
— Ще го разберете след малко… След това били отстранени книгите, които току-що излизали изпод перата на скрипторите и учените. След това — онези, които скрипторите имали намерение да наскриптят…
— Но как е възможно? Как може да се унищожат намеренията?
— Чрез унищожаване на възнамеряващите… Процесът бил продължителен и благотворен. Колкото по напредвала селекцията, толкова очите на ергонците ставали по-сини и ясни, а усмивките им по-ведри и жизнерадостни. Този резултат ние дължим главно на Третото Доорство, което още с встъпването си в Храма на Статуквото насочило енергията на ергонците към борба с Двете злини: насекомите и книгите… Забелязвате ли колко е чист сега въздухът на Ергон?
— Забелязвам — казах аз учтиво. — А в това сандъче какво има?
— Ръкописът на Йауиюайя, древен ергонски мъдрец. Той пръв открил възможността за редуциране на движението до състояние на абсолютен покой. Той предсказал и появата на Доорството още по време на Моорството… С една дума, в това сандъче се съдържа всичко, което ни е нужно.
— А каквб правите тук вие, Юй Оа?
— Пазя сандъчето. Всеки ден го лъскам по три пъти.