— Но катинарът е ръждясал…
— О, до него ми е забранено да се докосвам. До катинара никой не се докосва.
Сами разбирате, драги братя земляни, че моите „но“ не биха имали край, ако Юй Оа не ни подкани да вървим, за да разгледаме останалите три корпуса на Пантеона. Все пак, докато се изкачвахме и слизахме по някакви безкрайни и ослепително позлатени стълби, за да влезем във втория корпус, аз казах нещо иронично за отношението между книгите и образованието на Ергон, но Юй Оа ми затвори устата, като отвърна студено:
— Образованието у нас е всеобщо, землянино. Сам ще се убедите.
Вторият корпус по вътрешното си устройство нямаше нищо общо с библиотеката на Пантеона. Той беше разделен на етажи, коридори, зали и кабинети, както всяка земна Академия на науките.
Най-напред влязохме в една зала, дето намерих пряк отговор на моя въпрос за образованието. Залата имаше вид на амфитеатър. По пейките й, стигащи постепенно до тавана, бяха насядали стотици беловласи и белобради интелохахохи. Те бяха много заети и даже не ни погледнаха. Те се почесваха по вратовете, въздишаха или тихичко се секнеха в полите на белите си раса. На равни промеждутъци от време те скачаха пъргаво на крака и викаха: „Ау, ау, ау“, което означаваше: „Да, така е, съгласни сме!“ Но с какво бяха съгласни тези почтени старци?
Ах, да. В ниската част на залата се издигаше красив ораторски подиум, ограден с кафяви щитове. Върху щитовете блестяха зигзагообразни златни светкавици — емблемата на Ергон. На подиума бе застанал един великолепен едър кибер-доор, направен от чисто злато. Зрителните му лещи представляваха изумруди, обработени с голямо изкуство — те заливаха слушателите със зелена светлина. Кибер-доорът се крепеше на задните си нозе, а останалите си три чифта размахваше енергично във въздуха:
— … и да се пристъпи към още по-рационално съкращаване на знанията. Когато младият ергонец излезе от нисшата схола, той е длъжен да знае три пъти по-малко, отколкото преди влизането си там, а когато излезе от висшата — десет пъти по-малко… А какво виждаме сега? Все още не можем да ликвидираме напълно познанията, придобити до петгодишна възраст, нито пък извънсхоластичното въздействие върху умовете на юношите. Чудно ли е, че девиациите не са изчезнали напълно от Ергон? Не е чудно…
— Какъв чудесен кибер-доор — Прошепнах аз, като се любувах на това изумрудено-златно животно. — И какъв мелодичен глас!
— Това е Кибер-доор Прим — отвърна ми също така шепнешком Юй Оа. — За педагозите е голяма чест…
Не чух кое е голяма чест за педагозите, понеже Кибер-доор Прим повиши глас:
— А какво правите вие, свини мръсни? (На Ергон, разбира се, нямаше свини, но моят дешифратор види се не можа да преведе другояче емоционалния изблик на Кибер-доора Прим.
Тук старците скочиха на крака така енергично, че някои полетяха във въздуха и удариха главите си в тавана. Последва трикратно „ау“. Белите бради на педагозите се тресяха от възторг.
— Какво правите вие? — продължи Кибер-доорът Прим още по-вдъхновено. — Развивате ли антимнемониката? Докъде сте я развили? Защо перципациите и асоциациите все още съществуват? За какъв дявол са те на охахохите? Докога ще ви учим? — Кибер-доорът направи уморен трагичен жест, след което продължи по-спокойно. — И тъй, мръсни свини, запомнете: схолите на Ергон са места, дето се преподава антинихилианство и се прилага антимнемоника. Главната образователно-възпитателна задача си остава развитието на бицепсите, трицепсите, гръдните мускули и гласните струни…
Ново скачане на крака прекъсна речта на Кибера. Този път възторженото „ау“ нямаше край — старците се опитваха да докажат, че техните гласни струни отговарят на изискванията.
Кибер-доорът Прим отново зина, но Ртъслри ни подтикна към вратата.
— Обикновен педагогически инструктаж — рече той, като едва сдържаше прозявката си.
И беше прав. Единственото, с което речта на Кибера ми направи впечатление, бе нейната необикновена искреност. Юй Оа кимна и добави, че такава искреност съществува само между стените на Пантеона.
Когато излязохме в коридора, той ни поведе бързо покрай редица затворени врати. Поисках да узная какво има зад тези врати.
— Нищо — каза Юй Оа. — В миналото тук са се помещавали разни неточни науки и изкуства. Зад тази врата например са седели скриптори и звуктори, но след ликвидиране на ергонската писменост, за което вече стана дума, тяхната функция била поета от имитаторите и фокусниците, които и досега много добре забавляват населението По същия начин, докато минавахме край останалите затворени врати, Юй Оа ни обясни изчезването на някои науки, които били излишни за ергонците. Така историята била заместена от одаистиката и футурологията; мнемониката — от антимнемониката; психологията — от хиромантията; икономията — от гастрономията; социологията — от астрологията; статистиката, като една от най-неточните и ненадеждни науки, била изтласкана от илюзионизма и бялата магия; естетиката — от козметиката; риториката — от пасологията; логиката — от софистиката и тъй нататък. Същата участ постигнала и редица от точните науки, за които не могло да се установи доколко и в какво отношение са точни и най-вече — дали допринасят за дисциплината на Ергон и за бъдещата победа над Ни Хил.