На съседната клетка бе окачен надпис: „Животно, което се надява на бъдещето“. Обитателят на тази клетка нито говореше, нито вършеше каквото и да било. Той просто лежеше на пода и замечтано се взираше в тавана, като сдържаше насила дишането си, за да не се чуе и да не го сметнат за жив. Пред тази клетка зрителите даже не спираха.
Ние продължихме обиколката на зоопарка. Правеше впечатление, че повечето от неговите експонати си имаха по някоя идея-фикс. Едни си бяха втълпили, че без писменост Ергон не може да просъществува, и като нямаше с какво да пишат, драскаха с нокти по подовете на клетките. Други настояваха да се премахнат блузите с кафявите кръгове на гърдите и ергонците и ергонките да ходят голи до пояс, понеже това щяло да бъде по-икономично. Трети предлагаха да се закрие Селена 2 — когато попитах Юй Оа какво значи това, той отвърна, че Селена 2 била вторият и по-отдалечен естествен спътник на Ергон и че този спътник бил обитаван от ергонци, пострадали от тежка девиация. Четвърти се кълняха, че не са направили нищо и даже, че не са помислили нищо, и това предизвикваше най-бурен смях сред публиката. Пети съжаляваха, че не са направили нищо и че даже не са помислили нищо и т.н. Някои пък просто си мълчаха и с удивително безразличие наблюдаваха веселите фелиситани. А имаше и такива, които не само си мълчаха, но и бяха затворили очи и запушили уши с пръсти и нито мърдаха, нито шаваха — това бяха ужасно тъжни животни. На техните клетки нямаше надписи.
Последната клетка, в която надникнахме, беше много тясна. Нейният обитател стоеше прав и притиснат от железните пръти на решетката, задаваше въпроси:
— Защо? Как? Докога? Докъде? Отде накъде? В какъв смисъл? Нима? Възможно ли е? Как така? Наистина ли? По какъв начин? Не е ли прекалено? Колко е часът? А кой сме век сега? Вие ергонец ли сте или мръсен нихилианец? Защо ме гледате така? Ергон планета ли е и ако е планета, защо не се върти? Как си позволявате? Нима е позволено? За какво ставаше дума? Кой го каза? Как го каза? Доорът засмя ли се или се намръщи? А вие какво казахте? Колко дни има в декадата?…
Кой знае защо, тъкмо пред тази клетка аз също се почувствувах тъжно животно. Лала Ки ме погледна и ме хвана под ръка. Мадам Оа се обърна към мен и ме попита дали съм добре със здравето.
— Добре съм — казах. — Но тия експонати толкова много приличат на ергонци…
— Те са ергонци — каза мадам Оа. — Ергонци, възвисили се до нивото на животни.
— Не може да бъде — казах аз.
— Може — намеси се Юй Оа.
— Но къде са ви тогава животните?
— На Ергон отдавна вече няма животни — каза Юй Оа. — Третото Доорство ги премахна, за да не се допускат излишни сравнения…
— Все пак, какви бяха тези, които видяхме?
— Случаи на лека девиация. Според правило двеста хиляди осемстотин и шестдесет и шест, тези случаи се приравняват към съответния вече несъществуващ зоотип — изрече безстрастно Юй Оа. — Жалки са наистина, но са смешни. Не намирате ли?
— Намирам — съгласих се аз. — И откъде си ги доставяте?
— Главно от Пантеона на интелохахохите. Но тук попадат и охахохи.
Сега ми стана ясно защо близостта на Зоопарка до Пантеона представляваше голямо удобство. За да пресече въпросите ми, Ртъслри обясни допълнително, че на Ергон нямало затвори и лудници, както у нас във Франция, та съответните нужди били задоволявани от тоя зоопарк и от Селена 2. Когато възразих, че тия същества ми се видяха твърде безобидни, а някои от тях и напълно почтени (имах предвид мълчаливците със затворени очи и запушени уши), Ртъслри бълбукна:
— Престъплението е нещо относително, Луи Гиле. То се определя от закона, писан или неписан. На Ергон няма убийци, крадци, прелюбодейци, предатели, шантажисти и пр. Ергон е развита цивилизация. Единственият вид престъпления тук са мисловните девиации.
Интересна работа, казах си, до такъв юридически финес даже Третият нибелунгски райх не е стигал.
След посещението на Пантеона и Зоопарка настъпи нещо като всекидневие, главният отличителен белег на което беше скуката. Юй Оа ме осведоми, че всъщност скуката била едно от най-големите постижения на тяхната цивилизация, но за един французин, както знаете, това не е утешение.
Юй пазеше златното сандъче в библиотеката. Мадам Оа програмираше кибери. Ртъслри спеше почти непробудно, тъй като картината, която сега наблюдаваше на Ергон, той бил предвидил още при първото си посещение.
На нас с Лала Ки ни се щеше да надникнем в домашния бит на ергонците, но се оказа, че те нямат домашен бит. Освен това, обичаят да се ходи на гости по принцип бил отменен: за всяка визита трябвало да се иска специално разрешение от Кибер-доор Прим, като се посочи предварително целта на визитата и се представи резюме на предстоящия разговор; в по-спешните случаи към посетителя бивал аташиран един обикновен кибер-доор, който запаметявал всичко.