Предпочетохме да скитаме по цели дни из улиците на Фелисите, като се възхищавахме на ведрите усмихнати лица на охахохите. Избягвахме обаче да влизаме в контакт с тях и дори да ги запитаме нещо, понеже отговорът обикновено заемаше десеторно повече време, отколкото заема на Земята. Техните забавени рефлекси затрудняваха и контактите помежду им и ние не желаехме да им създаваме допълнителни затруднения.
Не разбрах защо се бавим още на Ергон. Намекнах пред Ртъслри, че нашият мил малък дисколет ни чака на орбита около планетата. Пък и беше ми домъчняло за Йер Коли и за моя син.
— Потърпете, Луи — рече сурово Ртъслри. — Нима мислите, че ви задигнахме от Земята за ваше удоволствие?
Този отговор ми напомни за тайнствената мисия на превенианите и аз се приготвих да се примиря със скуката, но Ртъслри добави:
— Наближава Денят на Статуквото. Най-големият ергонски празник. Това е нещо, което заслужава да се види.
Празникът се падаше на първия ден от шестата декада на ергонската година. Като имах предвид историята на земните цивилизации, аз си помислих, че това е денят, в който е възтържествувало Доорството — естествено бе такъв ден да остане във вековете. Но излезе, че съм се лъгал. Това било денят, в който някога си била открита планетата Ни Хил — като космогоничен факт и като опасен враг на Ергон — нещо, което ме учуди твърде много. Защото представете си, че един прекрасен ден вашият съсед ви срещне на стълбите и ви се закани непременно да ви счупи главата, а вие вземете, та обявите тоя ден за най-голям ваш семеен празник! Нали биха ви се смели и децата?
Впрочем между откриването на Ни Хил и появата на Доорството като такова, имало, каза Юй Оа, известна вътрешна връзка. Събитията се развили в последните дни на Коорството. По онова време, под натиска на охахохите, единственият континент на Ергон бил обединен и настъпил дългожажданият мир. Бойните сили били разпуснати, дипломацията като явление отпаднала. Всеки знаел какво да върши и си гледал работата. В тая обстановка охахохите, чиито рефлекси били все още нормални, а мозъците — в главите им, почнали да подозират, че и от самото Коорство няма никаква нужда. Коорството надушило опасността. В неговите среди възникнала идеята за прерастване в Доорство, което да бъде независимо от охахохите, но тази идея била мъчно осъществима, тъй като нямало с какво да се осъществи. А охахохите ставали все по-нагли: те престанали да доставят храна и дрехи на коорите и даже като ги срещнели, не сваляли в знак на почит своите сомбрера. В този именно критичен момент астрономите открили планетата Ни Хил, а видеофоноцентърът на Ергон почнал да показва на екраните страшните нихилиани… Охахохите се стреснали и се замислили. И докато те мислили, Коорството прераснало в Доорство, което призовало всички да обърнат очи към опасността. Едновременно били изобретени кибер-доорите. Поощрявани от тях, охахохите проявили високо ергонско съзнание: те замлъкнали, взели си сомбрерата и тръгнали към казармите. Само ергонолюбието и дисциплината могли да спасят Ергон… А секретът на тези добродетели се притежавал единствено от Доорството.
Тези обяснения разпалиха интереса ми към Деня на Статуквото. Юй Оа ни достави по един костюм с по-едър кафяв кръг на гърдите и по една брадавица, за да можем да минем за доори и да проникнем в Храма на Статуквото, който бе запретен за охахохи. Дочакахме Деня, преоблякохме се, залепихме си брадавиците и тръгнахме.
Златният площад пред Храма бе претъпкан с фелиситани и гости от всички краища на планетата и само четири свободни пътеки водеха към четирите стълбища на заведението. Присъединихме се незабелязано към група доори, които бавно шествуваха по една от пътеките. Изкачихме двестате стъпала и се намерихме в самия Храм — едно съоръжение, пред което Соломоновият храм, Александрийската синагога или по-къснешната Света София биха изглеждали просто кучешки колибки.
Храмът нямаше подпорни колони. Чудех се, при неговите кубически форми с четвъртито кубе отгоре, как се крепи таванът му, но Юй Оа ми пошепна, че се крепял единствено на желанието на Доорството да бъде тъй, а не инак. Всичко в Храма беше прозрачно, освен златната четиристранна пирамида в средата на ажурната кулообразна конструкция до нея.
Пирамидата имаше пресечен връх и се намираше точно под купола на Храма. По многобройните й стъпала, които я опасваха отвсякъде, бяха наредени оцветени кукли в цял ергонски ръст — от подножието до самия връх. Куклите образуваха три пояса, различаващи се по облеклото си. Най-долният и най-широк пояс кукли бяха в блестящи металически доспехи и вместо глави имаха шлемове на раменете си; средният пояс носеше дълго-поли кафяви роби и тиари на главите; най-горният и най-тънък пояс (той се състоеше само от две стъпала) бе в обикновено доорско облекло, но обстоятелството, че стоеше върху раменете на другите пояси, му придаваше изключителна тежест. На върха на пирамидата се виждаше само една кукла. Всички обаче, независимо от кой пояс бяха, имаха на десните си бузи по една внушителна брадавица… Върху ажурната кула отстрани също бе поставена една кукла. Тя бе облечена в бяло расо и нямаше брадавица.