Възторгът в Храма и извън него достигна своята кулминация. Когато виковете затихнаха, Супердоорът подхвана:
— Но чрез кого Провидението ни дари с тая благодат? Чий гениален дух роди тази прекрасна идея? Чии златни ръце я осъществиха за благото на Ергон? Кому трябва да благодарим коленопреклонно?
Супердоорът бавно вдигна ръка и посочи към кулообразната ажурна конструкция до пирамидата. Там, на площадката, оградена със сребристи стрели, стоеше куклата на интелохахоха, за която всички бяха забравили.
— Ето кому, уважаеми доори, мили охахохи. На нашия именит и много пъти възславян Й Ое. Слава на Й Ое!
— Ау, ау, ау!
Да, и това не беше кукла. Това беше Й Ое, нашият познат от Пантеона. Ето до какъв връх, в прекия и преносния смисъл на думата, беше стигнал Й Ое. Той вдигна дясната си ръка с дланта навън и така приветствува тълпата. Но защо усмивката му бе малко унила?
— Заради това велико постижение Доорството награждава Й Ое с Голямата жълта перука на Ергон. — Доорът се пресегна и тури на главата на изобретателя една перука, която закри лицето му. Й Ое намести перуката и целуна ръка на Супердоора, който продължи: — В същото време, Доорството взе решение да се отнеме перуката на Й Ое. — Той дръпна перуката от главата на Й Ое и я захвърли в нозете си. Онзи пак му целуна ръка. — Защо? И защо нашият любим Й Ое, вместо да стои сега в нашето подножие, ограден от вашата любов, е стъпил на Голямата Електронна Прашка, която, както знаете, също така е негово гениално изобретение? Аз мълча. Аз скърбя. Нека обясни самият Й Ое.
В Храма настъпи тишина. Ако имаше мухи на тази планета, тяхното бръмчене би прозвучало като рев на реактивен самолет — но, уви, мухите отдавна бяха изтребени от работливите охахохи.
Усмивката на Й Ое съвсем избледня, когато той проговори:
— Аз съм Й Ое, изобретателят. Аз почтено служех на Доорството и чрез него на Ергон. Аз имам триста и осем изобретения, триста и седем от които целят Незиблемото Статукво на нашата планета… Но аз, създателят на пътеките на Йау, извърших велик грях спрямо същия Йау. Вчера след пладне, когато приключих изпробването на пътеките и ги предадох в блажените ръце на Доорството, аз се смутих. Една нелепа мисъл ме завладя и не ме остави, докато не я домислих докрай. „Й Ое, ми казваше тази мисъл, не прекаляваш ли със своята гениалност? Не злоупотребяваш ли с нея?“ Една девиация, както знаете, води към друга и аз почнах да се питам докъде ще стигне Ергон с моите пътеки и като стигне дотам, какво ще стане… Щом стигнах до този въпрос, аз се стреснах и помолих най-близкия кибер-доор да ме отведе при Кибер-доора Прим. Това е всичко.
Храмът мълчеше. Лицата на органичните колелца бяха сурови и безстрастни.
— Й Ое — разнесе се дълбокият глас на Супердоора. — Как следва да постъпите?
Й Ое се поклони на всички страни. После дръпна някакъв лост пред себе си и се изправи, лъчезарно усмихнат. Чу се лек съсък. Сребристите стрели, които обграждаха гениалния интелохахох, изпуснаха няколко светкавици. Около Й Ое затрептя облак светлина. В същото време куполът на Храма се раздели на две половини и над главите ни блесна оранжевото небе на Ергон.
Й Ое стоеше прав, неподвижен и усмихнат в светлия облак. Той вдигна ръка за приветствие. В същия миг той се откъсна от площадката на ажурната кула и почна да се възнася — отначало бавно, а след това все по-бързо, докато накрая изхвръкна като снаряд през отворения купол и изчезна в оранжевото небе.
— Юй Оа, какво стана? — пошепнах изумен.
— Нищо особено — рече Юй Оа. — Той се пренесе на Селена 2.
— Господи!
— Шшшшт!
Куполът се затвори. Супердоорът вдигна ръце над главата си:
— Велика е тази наша жертва, доори и охахохи. Със скръб в сърцата ние я поднасяме на Йау. Ние се лишихме от една гениална глава, от един прекрасен ергонец… Ние сме неутешими. Плачете, доори! Плачете, охахохи!
Супердоорът се удари в гърдите с юмрук и пръв заплака. Доорите последваха примера му. Скоро златният под на Храма бе наводнен от сълзи до глезените. Чуваше се и милионният плач на охахохите отвън… А мен ме налегнаха толкова много и такива свирепи девиации, че ако ергонците биха ги открили, бих изхвръкнал от купола навярно с много по-голяма скорост и с по-малко церемонии.