Новият асистент, същество с класификация ЖЛНО — шесткрако, екзоскелетно и насекомоподобно, притежаваше емпатична способност4, произхождаше от планетата Цинрус. Притеглянето на родната му планета бе дванадесет пъти по-малко от нормалното земно и поради тази причина насекомите там бяха пораснали до такива размери и се бяха превърнали в преобладаваща форма на живот. Ето защо той носеше два антигравитационни колана, за да неутрализират привличането, което в противен случай би го превърнало в размазано петно върху пода на коридора. Един неутрализиращ колан бе напълно достатъчен, ала Конуей не обвиняваше ни най-малко асистента си в проява на излишна предпазливост. Той представляваше вретеновидна, непохватна и изключително крехка форма на живот и се наричаше д-р Приликла.
Бяха уведомили Конуей, че Приликла не е съвсем новак и има натрупан известен опит от работата си както в планетарните, така и в по-малките междузвездни болници. Той обаче неминуемо щеше да се стъписа от мащабите на Галактическата болница. За известно време Конуей трябваше да изпълнява ролята на негов съветник и наставник, а по-късно, когато изтечеше срокът му на завеждащ детски сектор, той трябваше да прехвърли тези си задължения на Приликла. Очевидно Главният лекар бе решил, че привикналите към ниска гравитация форми на живот със своята изключителна чувствителност и деликатност ще могат по-добре да лекуват и се грижат за крехките чуждопланетни деца.
И това беше правилно решение, помисли си Конуей, като застана бързо между Приликла и един ординатор-тралт, който мина тромаво покрай тях върху шестте си слонски крака, — ако Приликла изобщо успееше да си сътрудничи със своите по-едри и тежкоподвижни колеги.
— Сигурно разбирате — каза Конуей, водейки Приликла към Контролния център на Приемното отделение, — че вкарването на пациентите в Болницата е само по себе си проблем. Това не се отнася в такава степен за дребните на ръст болни, но тралтите и четиридесетфутовите АФЖЛ от Чалдърскол… — На това място Конуей внезапно прекъсна обясненията си и каза: — Ето че пристигнахме.
През една широка прозрачна стена се виждаха три огромни пулта. В момента работеше само единият от тях. Съществото, седнало зад него, бе нидиан, а светлините на няколко индикатора показваха, че то току-що бе установило връзка с приближаващ се към Болницата кораб.
— Извинете… — започна Конуей.
— Моля да съобщите кой сте — каза червеникавото „мече-играчка“ на своя отривист лаещ език, който през транслатора на Конуей прозвуча като гладък и безизразен английски и достигна до Приликла като лишен от всякакво чувство цинрусински. — Какъв сте — пациент, посетител или служител в Болницата? От кой биологичен вид сте?
— Посетител — гласеше отговорът. — Човек.
Последва кратка пауза.
— Моля, съобщете биологичната си класификация — продължи покритият с червено кожухче дежурен и намигна на Конуей и Приликла. — Всички разумни същества смятат себе си за човеци, а останалите за нечовеци, така че казаното от вас няма никакъв смисъл…
Конуей почти не чу останалата част от разговора, защото се помъчи да си представи как може да изглежда същество с подобна класификация. Двойното У означаваше, че както формата, така и физическата му характеристика бяха променливи. С — че можеше да издържа на висока температура и налягане, а Т — в подобна комбинация показваше, че…! Ако Конуей не знаеше, че това същество се намира отвън, пред Болницата, той никога не би повярвал, че подобно необикновено чудовище може да съществува.
Освен това посетителят очевидно бе важна личност — дежурният спешно се зае да съобщи новината за неговото пристигане на различни същества в Болницата — повечето от които Диагностици. Изведнъж Конуей бе обзет от силното желание да види това толкова необикновено същество, но си помисли, че ако вместо да се залови за работа, тръгне да задоволява любопитството си, това би се оказало лош пример за Приликла. Освен това той още не познаваше характера на асистента си — Приликла можеше да се окаже един от онези чувствителни индивиди, които смятат, че да зяпаш по други същества само за да задоволиш собственото си любопитство, е сериозно оскърбление…
— Ако това няма да попречи на някои по-спешни задачи — разнесе се от транслатора равният глас на Приликла, — много бих искал да видя този посетител.
Слава богу! — помисли си Конуей, но външно си придаде вид, че обмисля предложението на Приликла.