Една вълна плисна Роки, банският прилепна по тялото й като мокра салфетка и аз можех да различа зърната на гърдите и цепката на задника й. Тя ми помаха и застана до сестра си — вълните ги обливаха, искрици просветваха по телата им, малката пищеше и се смееше, а зад тях синьолилавите води се застилаха с пяна и се разливаха тъй нашироко, че човек можеше да си представи времето, когато цялата планета е била само с море и небе. Една моторница, теглеща воден скиор, прекоси хоризонта, а в мъглата на изток различих очертанията на сондажната кула.
Излязоха на брега. Роки седна до Тифани и се опита да й покаже как се строи пясъчен замък. Тифани посочи към залива и попита:
— Къде отива?
— В океана.
— А той какво е?
— Още вода.
— А той къде отива?
— Стига вече — каза Роки и погъделичка момиченцето по ребрата.
Роки изпъна крака и взе да тъпче мокрия пясък, което затрудняваше усилията ми да не я гледам, затова затърсих други неща по плажа. Туфа метличини, в която нещо блещукаше. Две въздебели момченца, тичащи по брега. Чайки, възседнали топли въздушни течения, пикираха и протягаха клюнове към земята. Хвърчило в цветовете на дъгата, пуснато някъде далече надолу по плажа от някого, когото не виждах. То се поклащаше, танцуваше, описваше малки кръгове. Тифани го видя и посочи с пръстче нагоре към него.
Зададе се група момчета, които си подхвърляха футболна топка. На минаване всички млъкнаха и се втренчиха в Роки. Тя го забеляза и пак взе да показва на Тифани как да утъпче пясъка.
Свалих си ризата и се излегнах под слънчевите лъчи. Опитах да си представя как клетките ми складират слънчева светлина.
— От какво са ти тези белези? — попита Роки.
— Кои?
— Кръглите отстрани на тялото.
Опипах хлътналата кожа и продължих да мижа на слънцето.
— От сачми.
— От пушка?
— Беше далече. Само ме поръсиха.
— Ами онзи другият? На рамото ти.
— От нож.
— Голям нож е бил.
— Беше.
— Ами този на крака ти отгоре?
— Куче.
— Знаех си. Досетих се, че този е от куче. Уби ли го?
— Кучето ли?
— Да.
— Не помня. — Всъщност помнех.
Изчаках я да ме попита нещо друго и след като не каза нищо, надзърнах изпод клепачите си и видях, че пак е насочила цялото си внимание към Тифани.
След като ми свършиха бирите, подремнах на пресекулки, а когато се събудих, видях, че Роки лежеше до мен и се печеше по гръб. Дребен наниз от влага и пясък бе полепнал по кожата й, а в пъпа й се беше събрала локвичка пот. Трябваше да съм по-далеч от нея, затова тръгнах към водата.
Тифани не спираше да възклицава радостно и да подрипва край мен. Хвърчилото с цветове на дъгата все още се носеше из небето, мушкайки и порейки бледозлатистия въздух.
Момиченцето спря на брега, протегна ръце нагоре и изпъшка, сякаш искаше да стигне до раменете ми. Аз я вдигнах и се престорих, че ще я хвърля в океана, а тя се разпищя и разсмя едновременно. Искаше ми се да викам заедно с нея, но се сдържах. Щипнах я по носа и се метнахме във вълните — нея държах нависоко, докато солената вода ме заливаше, а тя се смееше, плюеше и ахкаше удивена и неуверена, а после поиска отново да направим същото.
До края на деня усещах тялото й в празните си ръце — бе лека, но стегната — мятането й, ритането й. Заведох я обратно на плажа. От време на време тя правеше по някой жест, който изглеждаше много женствен — например подпъхваше мокър кичур коса зад ухото си или си оправяше банския с рязко, сериозно изражение на лицето.
Роки лежеше на пясъка и ни гледаше весело.
Спомням си как веднъж едно приятелче ми каза, че всяка жена, която обичаш, е едновременно майка и сестра, която не си имал, и че всъщност постоянно търсиш женската част от себе си, твоето женско животно или нещо такова. Той можеше да пробутва такива изказвания, защото беше наркоман и четеше книги.
Докато се прибирахме пеша, едва успявах да не изоставам и да не гледам Роки с банския й костюм в гръб, но всъщност не мисля, че можех да я докосна.
В късния следобед ядохме „По Бой”[18] с пържени скариди и стриди, а после ги заведох в пасажа покрай кейовете. Играха на „Фрасни къртицата” [19] и на „Пакман” [20], после нанизваха кръгчета на колове. Аз се мотаех по пристана, без да ги изпускам от очи.
Няколко чернокожи кибичеха на кея с въдици, долу на плажа лежеше преобърната гребна лодка. Беше пробита и през дупката чувах как мяучи котка. По пясъците бяха пръснати хиляди алени лотарийни билета.
18
Традиционен сандвич за Луизиана с месо, пържени морски дарове, пресни зеленчуци и сос. — Бел. ред.
19
Американска аркадна (видео) игра от 1976 г. В нея къртиците, които излизат от дупки, трябва да се натикат обратно с гумен чук или с бутони. — Бел. ред.
20
Една от най-популярните видео игри на всички времена от 80-те години, в която подобно на месечина човече яде точки из един лабиринт, докато е преследвано от духове. На някои места има поставени хапчета, които щом човечето ги погълне, за известно време обръщат нещата и то може да преследва духовете. — Бел. ред.