Зад него в алуминиевото фолио по прозорците трепкаха нашите мътни и набръчкани отражения и без малко да го попитам защо го е залепил там.
— Той си отиде, но ние бяхме добър екип. Няма го вече. Някакви старчета го изхвърлиха в едно блато в Алабама. — Бях го взел за някакъв мошеник на дребно, но щом спомена приятелчето си, погледът му помрачня, затова си помислих, че хлапето е самотно, и си спомних себе си някога. Още не се беше съвсем научило да носи този товар. Правеше се, че е преодоляло някои неща, а не беше.
— Само че сега ми се отвориха разни работи. Имам перспективи.
— Какво крадеш? — попитах.
Той направи гримаса, сякаш въпросът ми беше абсурден.
— Фармацевтика, човече.
Сви рамене и задържа изражението си, за да подчертае колко е очевидно.
— Слушай, брато. Работата е там, кълна се пред Бога, че мога да намеря чист продукт само за няколко дни! Три най-много. Говоря ти за към трийсет хиляди долара, пич. Значи, има един тип, дето върти клиника в Бродуей. Познавам една чистачка там.
Нищо не казах и той го прие като насърчение.
— Мога да ги шитна в Корпъс и в Хюстън. Три дни. Трийсет бона може и да е занижена оценка. Тоя тип… Той е нещо като доктора на законните собственици на курортите тук. На мадамите им, на домакините им. Той е оня, дето ги снабдява с дрогата. Държи цяла наркотична аптека в сградата. Говоря ти за бензи, декси, бифетамин. Амфетамин. Екстази. Знаеш ли какво е това? Здраво съм стиснал онова място, човече. Мойта чистачка ми снася за алармената система. Имам полароидни снимки. Нищо не е, пич. Контактна аларма. Тия и насън ги оправям. Фасулска работа.
— А аз за какво съм ти?
— Да… Именно. — Той изгаси цигарата си, запали нова, поразрови се из някакви листове на бюрото и ми показа една грубо нахвърляна схема, план на някакво помещение. — Трябва ми някой да кара микробуса, трябва ми и пласьор. Някой, който да ми помогне да проникна вътре и да ми отвори вратата отвън, като се намъкна. Да ми помогне да го пласираме. Моята работа е да се скрия на онова място, докато затворят и заключат. Излизам, слагам байпас на алармата — просто затварям веригата. Пренасяме стафа — трябва да го пренесем бързо. От задния вход до микробуса. А онова, за което тип като теб може много да ми погне, е да го шитнем. Имам всякакви клиенти, обаче да знаеш, хората, дето се интересуват от тая дрога, са си истинска измет. Да им нямаш доверие. Нали ме разбираш? За всички тия работи Уилсън беше незаменим. Грамада, като теб. Винаги с желязо. Никой не би се пробвал да изработи Уилсън, а мен всеки си мисли, че може да ме изработи. Нали знаеш, тоя тип работа върви много по-гладко, ако докато се сключва сделката, от другата страна на масата седи грамаден килърманджаро[22]. Тип като тебе.
— Защо мислиш, че можеш да ми имаш доверие?
— Знам те, че си осъждан. Обаче съм те виждал с племенничките ти, човече. Начина, по който се държиш с момичетата. Ти определено си бял човек, съвсем сигурно. Иска ти се да бичиш някакви кинти за твоите хора, доколкото схващам. Такова ти е излъчването, ама си и корав. Не си дрога. Личи си.
Потропах с пръсти по масата. Отвън се чуваше жуженето на горещия вятър.
— Ти как се захвана с това, Трей?
Той се позасмя. Зъбките му почти запърхаха.
— Бях в групов дом в Хюстън. На петнайсет години избягах. Започнах да крада. Доста време вървеше добре. Спях където заваря. Познавах разни други хлапета. Един ден срещам Уилсън. Бях седемнайсетгодишен. Струваше ми се, че няма да изкарам до двайсет. Бях в оня магазин „Мезон Бланш“, нали, и бях краднал няколко часовника. Сега, като си го спомням, яко съм биел на очи, ама тогава си мислех, че пипам чевръсто. Както и да е, натоварих се аз със стока за няколко стотака, а един едър тип ме заобикаля, минава зад мен, смушква ме в гърба и ми вика: „Не тъй, малкият!“ И си продължава. Ошашка ме. И аз разтоварих стоката, вадя и хвърлям между лавиците с дрехи, а на излизане, много ясно, двама от охраната ме спират и ме тарашат. Обаче аз чистичък. Излизам от магазина и там стърчи оня едрият. Имаше готино „Елдорадо“, стои до него и пуши. През цялото време ме е следил. Охраната на магазина — и тя, вика. Та значи, тоя е Уилсън, нали. Той един вид е професионалистът. Пък аз един вид съм аматьорът. Почти осем години бяхме комбина. Хубави времена! На много неща ме научи.
Извади още две бири за двама ни.
— Обаче, както ти казах… Сбараха Уилисън в Алабама. — Той тръсна глава и гаврътна бирата. Съвсем ясно виждах сирака в него. Лишенията.
Оставих моята бутилка и се приведох напред.
— Виж, малкият. Изглеждаш ми свястно копеле, обаче си се объркал. Отдавна зарязах всякакви незаконни неща.