— Четирима?
— Точно така.
— Звучи като име на някаква шибана рокгрупа.
— Не аз съм им измислил името, Импелитери. Както и да е. Уолтър…
— Да.
— Преди да дойдеш в Браунсвил утре, искам да се отбиеш в Централния архив и да провериш за някакви неизпълнени заповеди за арест на тези четиримата. Ако намериш такива, вземи копия от тях.
— Искаш да използваш хората от „Пълномощия“, за да ги изпълнят? — попита Мейсън.
— Няма да използваме никого, освен нас, доколкото е възможно. Както казах, колкото по-малко хора знаят какво правим, толкова по-добре.
— Разбрах те.
— А ако няма заповеди? — попита Импелитери.
— Тогава ще стане малко по-трудно да намерим основателни причини, за да ги арестуваме.
— Кой казва, че трябва да ги арестуваме? Защо просто не ги застреляме и да кажем, че шибаните мюсюлмани са го направили?
— А защо да не проверим първо дали има неизпълнени заповеди за арест, преди да извършваме убийство?
Импелитери сви рамене.
— Твоя работа.
— Освен това, Уолтър…
Уонг изглежда се беше унесъл в размишления, все едно Шоу изобщо не говореше на него.
— Уолтър!
— Да?
— Вътре в твоята папка има списък на оборудването. Искам две коли, немаркирани и в добро състояние. Искам карабини, бронежилетки, клетъчни телефони, портативни радиостанции, радиоскенери… и още някои неща, които съм описал.
— Да бе, к’во ще кажеш и за един танк с огнепръскачка?
Шоу престана да отговаря на Импелитери.
— Организирай го, разбери къде можем да получим всичко това. Ако някъде ти затръшнат вратата, използвай Конклин. Иначе го пази в тайна, доколкото е възможно.
Уонг погледна списъка на Шоу.
— Няма да е лесно.
— Ако беше лесно, нямаше да ми трябваш.
— Ще видя какво мога да направя. Познавам няколко момчета от Службите, които може би разполагат с всичко, което ти трябва.
— Не гледай какво можеш да направиш. Просто го направи. Окей?
— Окей.
— Добре. По-нататък. Какви оръжия използвате?
— Глок — каза Импелитери.
— Седемнадесет?
— Да. Аз нося и деветнадесет за резерва.
— Зиг зауер — каза Мейсън. — Резервен не нося.
— Тридесет и осем. Револвер — каза Уолтър. — Без резервен.
— Окей, преди да тръгнете, поговорете с детектив Спърлинг, за да сте сигурни, че боклуците ви са в ред. И искам всеки от вас да носи резервно оръжие. Всички, включително и ти, Уолтър. Мейсън, ти и Уолтър попълвате формуляри за резервен пистолет. Направете го. Просто вземете от същия модел, който използвате сега. Спърлинг, можеш ли да им намериш оръжия бързо?
— Ако разполагам с необходимите документи.
— Ей, човече, тия четирийсет и деветки им трябват седмици, месеци — каза Мейсън.
— Не и за нас, Мейс — рече Шоу. — Уолтър, уреди го с Конклин и разбери колко добри са с Де Лука в отърваването от червен талон. Започни с това и с екипировката още тази вечер. Спърлинг, намери оръжията утре, преди да дойдеш в Седемдесет и трети. Ще попълним документите по-късно.
Вечерята приключи с кафето. Импелитери пи обикновено със „Самбука“10. Шоу си поръча „Гранд Марниър“ с кафе без кофеин, а Мейсън — „Реми“. Спърлинг се задоволи с черно кафе.
Мейсън си запали пура, без пръстен, голяма двойна корона, серт. Импелитери хвърли на масата пакет червено „Марлборо“ и също запали. Шоу си взе една от неговите, съжалявайки, че няма прилична пура. Тази на Мейсън не беше такава.
Желанието да поведат непринуден разговор след вечерята бързо заглъхна. Никой не изявяваше особена готовност да се прави на приятелски настроен.
Импелитери допи своята „Самбука“, каза „До скоро“ и напусна.
Сервитьорката надникна, след което донесе на Шоу и Мейсън по още едно и сметката. Шоу знаеше, че нощта все още не е свършила.
Мейсън приключи с първата си чаша „Реми“ и зачака втората. Той изглеждаше точно толкова трезвен, колкото и когато влезе в ресторанта. Шоу усещаше въздействието на алкохола, но това му харесваше. Той разклати остатъка от своя „Гранд Марниър“ в крушовидната чаша, отпи и зачака Мейсън да започне.
Не чака дълго.
20.
— Ти разбираш колко налудничаво е това, нали? — попита Орестъс Мейсън.