— Добре, добре, добре, казвай сега какво иска Дядо Боже.
— Някой иска да съсипе една наркобанда, която е заела жилищен комплекс в Браунсвил. Тайфа, която се нарича Сините тапи. Да си чувала за тях?
— Да.
— Да си имала бизнес с тях?
— Може би.
— Марго, моля те, не се ебавай с мен! Това е сериозно. В това съм хвърлил всичките си чипове. Влизаш ли в играта? Искаш ли да ми помогнеш?
— Защо шефът ви е заинтересован от това?
— На теб какво ти пука? Заинтересован е и толкова.
Кило Кралицата замълча. Импелитери й беше подхвърлил една възможност. Една връзка с шефа на детективите можеше да се окаже нещо изключително ценно. Но дали щеше да си струва цената, която Импелитери щеше да й поиска?
— Сините тапи ли са гаднярчетата, които търсите?
— Да.
— И искаш да ти помогна да ги окошариш?
— Да. Не те принуждавам. Ако искаш да помогнеш, страхотно. Ако не, няма да ти се обидя.
— Глупости. Ако кажа не, може и да не ми станеш враг, но няма да го забравиш.
Марго и Импелитери се спогледаха, но Импелитери не отвърна нищо.
— Но ако удариш злато, ще имаш един голям пендехо12 на своя страна, амиго.
— Точно така.
— Но ако се прецакаш, Ел Шефе не дължи на никого, а на дупцето ми се струпват повече гаднярчета, отколкото бих могла да понеса, бих се справила с двама-трима като Бени, но…
— Е, да ти кажа честно, Марго, това решение няма да е чак толкоз трудно. С тази точно групичка е свършено. Свършено е с или без твоята помощ, с или без мен. Заповедта е спусната от високо. Така че, единственият въпрос е дали аз и ти искаме да пожънем част от лаврите, или ще оставим някой друг да прибере това, което ни се полага.
Марго погледна към Спърлинг.
— Ти какво ще кажеш, Ел Морте?
Спърлинг отговори простичко, без чувства или нотка на заплаха.
— Да или не, и си тръгваме.
— Ей, аз вече ти дадох много изгодна информация — каза Импелитери. — Ти разбра, че скоро в Браунсвил ще възникне дефицит. Искаш ли да го запълниш? Пари има в тази работа.
— В Браунсвил винаги е имало дефицит. Единственият въпрос е колко. Значи сега нещата ще бъдат прецакани за известно време. Аз не правя пазарни прогнози, миличък. Просто си върша работите. И щом казваш, че с тези типове Сините тапи е свършено, колко ще отведат със себе си? Първите, които се намърдат, правят големия удар, миличък. Никога не мисля в дългосрочен план. Маняна е това, което ме притеснява.
— Точно. Но трябва да решиш днес. Е, и какво ще бъде, Марго?
— Каква е играта? Все едно че не знам?
— Добре, значи ще накараме тези хлебарки да изпълзят, аз поне така си мислех, все едно че правим продажби. Нещо достатъчно добро, за да измъкне тази измет на бял свят, но не прекалено голямо, че да направи някого подозрителен.
— Чакай малко, искаш да продам боклука си за по-малко?
— Да бе.
— А, в това нещо пари не губя. Бюджетът ми не позволява да губя парите си по когото и да е. Нито по теб, нито по самия шеф на детективите, нито по никого, миличък!
— Че кой ти казва да губиш пари? Аз ще ти покрия разликата. Предложи ми най-добрата си цена на едро и ще ти покрия няколко стотачки, за да стане офертата привлекателна. Няма да загубиш нищо.
— Да изгубиш клиенти е все едно да изгубиш пари, миличък.
— Ей, Марго, нищо не е безплатно на тоя свят, а? Това е за непечелившите организации, нали? Тук трябва да инвестираш нещо.
— Каква ще е тази инвестиция?
— Ти кажи. Колко позиции ще продадеш с намаление, за да им привлечем вниманието? Тази банда скоро ще се разпадне. Някои от тях ще се отцепят, за да си потърсят нов снабдител. Ако продаваш на добра цена, докато търсят, сами ще дойдат при теб.
Марго присви устни и се намръщи, докато изчисляваше наум.
— Добре. Може би тук има достатъчно и за мен, за да се прецакам малко в цената. Да си създам малко нови връзки. Да предложиш добри цени в лоши времена не е лоша идея, знаеш ли?
Импелитери се обърна към Спърлинг.
— Видя ли бе, човек? Затова я наричат Кило Кралицата, разбира си от бизнеса.
— Не се ебавай с мен, Антъни. Бизнесът си е моя работа. Ако се мина, ще те глобя с няколко стотачки. Така добре ли е, миличък?
— Чудесно. Значи се разбрахме.
— По какво обаче да позная „кой кой е“ в твоя хит парад?