— Що да чакаме толкоз? Да отиваме при него още сега.
Арчи погледна часовника си. Беше почти десет часът.
— Не, не. Трябва да бъдем при него на уреченото място. Трябва да свършим и с другия боклук. Можеш да почакаш. Ей, не съм спал от четири скапани дена. Педерасти, ще ми горят щаба те! Полицията души навсякъде. Вкъщи не мога да се прибера. Залягам и се крия къде ли не. Скапано, казвам ти. Имам да свърша един куп гадости, преди да се срещнем. Все едно, няма никаква полза да ходим там, ако не си е вкъщи. Ще го направим така, както искам, ще го свършим точно в един часа.
— Не се безпокой за това. Фащаме се и го свършваме, няма к’во да протакаме. Иди гледай едно кино или нещо такова, Санчес, отпусни малко. Изпий някоя бира. — Арчи хвърли банкнота от петдесет долара на масата. — Ще те потърся тук.
Санчес тръсна веднъж глава, докато гледаше напускащите ресторанта Арчи и Реджи. После часовника си. Нямаше никакви проблеми с убиването на хора, но го дразнеше, че ще се наложи да убие два часа.
Когато Лойд Шоу и Орестъс Мейсън се върнаха в Седемдесет и трети участък, след като се оправиха с Елард Уоткинс, беше почти единадесет. Тони Импелитери и Джеймс Спърлинг седяха на бюрата си и преглеждаха разпечатките със списък на стотици талони за паркиране. Двата екипа бяха работили усилено в продължение на почти единадесет часа. Уолтър Уонг беше започнал веднага след като бяха вечеряли в понеделник. На него пък му се събираха почти тридесет часа.
Уолтър продължаваше да трака безпомощно по клавиатурата на своя централен процесор взирайки се в екрана, очакващ информацията да потече обратно към него, но изглежда беше стигнал до предела на възможностите си.
Малкият кабинет миришеше на пица „пеперони“ и цигарен дим.
Импелитери отпиваше от бутилката си „Будвайзер“ и добавяше своята дан към цигарения дим, който се стелеше на талази в затвореното помещение.
Шоу измъкна една топла бира от пакета шесторка на бюрото на Импелитери и поиска цигара.
Импелитери му подаде пакета, без да откъсва очи от разпечатката.
— Почти го намерихме — промърмори той.
— Какво сте намерили? — попита Шоу.
— Местоположението на Реджи Шантавия. Открихме, че кара зелен джип чероки. Уолтър Магьосникът откри проклетия му номер.
— Как го постигнахте?
Уолтър изчурулика от мястото си:
— Аз мога всичко.
— Нямаш си представа колко много Уилсъновци с джипове има в скапания Ню Йорк Сити — додаде Импелитери.
— Но само един регистриран на името на Милдред Уилсън — важно произнесе Спърлинг.
— Този пък кой е? — попита Мейсън.
— Мулатката Мили, сестрата на Реджи — отвърна Импелитери.
— И какво ви дава това?
— Не много, но като сравним този номер с къщите на неговите приятелки, правим удар.
— Търсите талони за паркиране? — попита повторно Мейсън.
— Аха. Намерихме две места. Едното е във Форт Грийн, другото на Мот Хейвън. Уолтър провери всеки талон за паркиране, издаден през последния месец в тези два района.
— И колко са те? — попита Мейсън.
— Не чак толкова много. Неколкостотин. Все едно, никой в тези шибани квартали не ги плаща. — Импелитери се изправи. — Бинго, имаме съвпадение! Какво ще кажете за това: Сто четиридесет и трета улица. Това е близо до спик13 кучката, която той чука, нали?
— Искаш да кажеш испаноговорещата жена, с която той има сексуални отношения при отсъствие на законен брак? — попита Спърлинг.
— Както и да е. Виж само, лицензен номер XVR шест седем девет. Зелен джип чероки. Регистриран на името на Милдред Уилсън. Два талона за паркиране на тази улица. Това е вашият Реджи, шибаният мулат, песът му разгонен.
— Там ли е колибката, в която се гушка с приятелката си? — попита Мейсън.
Импелитери прокара пръст по дребния шрифт с подробните данни от талоните за паркиране.
— Да, ето виж. Два талона за последните десет дни. И двата на една и съща улица. И двата издадени между осем и осем и половина заранта. Точно по времето, когато минават и издават талони за непозволено паркиране. Скапанякът е прекалено мързелив, за да стане и да си премести колата.
Спърлинг вдигна глава от разпечатката пред него.
— Намерих талон на същото превозно средство близо до онези общежития във Форт Грийн.