На воля отиграл, отвял и отсял през решето времето, Гаргантюа намираше за нужно и да си посръбне малко, тоест не повече от единайсет стакана, а след туй веднага да се изтегне на удобна скамейка или на хубава мека постеля и час-два да поспи като младенец.
Събуждайки се, той тръскаше уши в очакване на охладеното винце, което изпиваше с голямо удоволствие.
Понократ го упрекваше, че да се пие веднага след сън, е вредно за здравето.
— Така са живели светите отци — отвръщаше Гаргантюа. — А и моят сън по природа е такъв един солен, сякаш ям шунка през всичкото време, докато спя.
Най-подир от немай-къде Гаргантюа се досещаше и за уроците си и на първо място за молитвите. Но за да ги претупа по-неусетно, яхваше старата магарица, обслужвала вече девет крале, и като клатеше глава и мънкаше под носа си, отиваше да измъкне от мрежите заек.
На връщане се отбиваше в кухнята да види като какво месце се пече на ръжена.
А после вечеряше и, честна дума ви казвам, вечеряше отлично и нерядко канеше един или друг от съседите си, все добри почитатели на винцето; и той пиеше с тях, а те му разказваха истории и стари, и нови. Най-често го спохождаха сеньорите дьо Фу, дьо Гурвил, дьо Гриньо и дьо Марини.
След вечерята отново се появяваха хубавите дървени евангелия, т.е. дъските за дама, и тогава започваше неизменното едно, две, три или квит, или двойно — за по-кратко. Или пък отиваха да навидят момите и по пътя за там и по пътя за насам пиеха и хапваха, хапваха и пиеха. А после Гаргантюа си лягаше и спеше, без да шавне, до осем часа сутринта.
Глава XXIII
Как Гаргантюа бе обучаван по метода на Понократ така, че не губеше ни един час от деня
Като видя какъв неразумен живот водеше Гаргантюа, Понократ намисли да го превъзпита, но на първо време си затвори очите за грешките му, защото знаеше, че природата не понася безнаказано внезапните промени. И за да подхване работата както се полага, Понократ се обърна към един много начетен лекар на онова време, метр Теодор, с молба да вкара Гаргантюа в правия път. Метр Теодор препоръча на Гаргантюа антикирска чемерика и благодарение на това лекарство очисти мозъка му от всякакви скверни мисли. По същия начин Понократ накара Гаргантюа да забрави всичко, на което го бяха научили предишните му възпитатели, както правел Тимотей с ония от учениците си, които преди това били обучавани от други музиканти.
За да постигне целта си, Понократ въведе Гаргантюа в обществото на местните учени, в съревнование с които умът му укрепна, а желанието му да се учи поновому и да се образова се усили.
После му наложи такава програма, че Гаргантюа не само не губеше час от деня, а, напротив, всичкото свое време посвещаваше на учение и на други полезни занимания.
И така, Гаргантюа се събуждаше към четири часа сутринта. Докато разтриваха гърба му, той трябваше да изслуша няколко страници от Светото писание, които младият Анагност, родом от Баше, четеше на висок и ясен глас и с подобаващо за случая изражение. Съдържанието на прочетените глави изпълваше Гаргантюа с благоговение и любов към бога, когото той славеше и комуто се молеше, тъй като Светото писание откриваше пред него божието величие и неизречимата му мъдрост. После Гаргантюа се отправяше към отходното място, за да се освободи от екскрементите. Там наставникът повтаряше с него прочетеното и му обясняваше най-трудните и неясни пасажи. На връщане и двамата наблюдаваха небето, за да се уверят дали е такова, каквото бе вчера вечер, и определяха в какъв зодиак навлизаше сега слънцето и в какъв — луната.
След това го обличаха, решеха, парфюмираха, тъкмяха, гласяха и през това време му преповтаряха уроците от предишния ден. Сам той ги казваше наизуст и се стараеше да ги подкрепя с живи примери от човешкия живот; така те ставаха път към живо самопознание. Това продължаваше понякога два или три часа и обикновено свършваше, когато беше напълно готов. После в продължение на три часа той слушаше четене, след което излизаха на въздух и като обсъждаха прочетеното, тръгваха към Брак или към ливадите, дето играеха на топка, на лапта или на пил тригон, упражнявайки тялото, след като вече бяха упражнили ума.