В пролога към „Гаргантюа“ Рабле направо говори за тази връзка. Ето този пасаж: „Трябва да отбележа, че за съчиняването на тази безподобна книга аз прахосах и употребих тъкмо времето, което си бях определил за поддържане на телесните сили, а именно — за ядене и пиене. Това време е най-подходящото да се пише за такива високи материи и за такива дълбоки въпроси, което прекрасно са разбирали още Омир, образец за всички филолози, и бащата на латинските поети Ений, за което имаме свидетелството на Хораций, макар някакъв си недоук и да заяви, че неговите стихове миришели не толкова на елей, колкото на вино.
Същото каза един келеш и за моите книги, а, да му го…! Колко само мирисът на виното е по-съблазнителен, по-пленителен, по-възхитителен, по-животворен и по-тънък от мириса на елея! И ако за мен започнат да говорят, че за вино харча повече, отколкото за масло, аз ще се възгордея както Демостен, когато казвали за него, че харчи за масло повече, отколкото за вино. Когато дрънкат и говорят за мен, че съм силен в пиенето и не съм враг на бутилката, това за мен е най-висока похвала; благодарение на тази слава аз съм желан гост във всяка приятна компания на пантагрюелистите“ (кн.I, Пролог).
В началото авторът нарочно принизява собствените си писания: той пише само по време на ядене, следователно употребява много малко време за тях, като на шега и празна работа. Ето защо в ироничен смисъл може да се разбере и изразът „високи материи и дълбоки въпроси“. Но това принизяване веднага се анулира с позоваването на Омир и на Ений, които постъпвали по същия начин.
Трапезното слово е шеговито и волно слово; върху него са се разпростирали народно-празничните права, които са имали смехът и шутов-ството, на свобода и откровеност. Рабле слага именно тази защитна шутовска шапка на своите писания. Но същевременно трапезното слово по самата си същност напълно му допада и вътрешно. Той наистина предпочита виното пред елея: та нали елеят е символ на „постната“ благоговейна сериозност.
Рабле е бил напълно убеден, че свободната и откровена истина може да бъде казана само в атмосферата на пира и само в тона на трапезния разговор, защото, като се изключат всякакви други съображения, продиктувани от предпазливост, само тази атмосфера и този тон са отговаряли и на самата същност на истината, както я е разбирал Рабле — истина вътрешно свободна, весела и материалистична.
Зад елейната сериозност на всички високи и официални жанрове Рабле е виждал отиващата си власт и отиващата си истина на миналото: пикрохоловците, анарховците, янотусовците, отнесибоевците, шиканъорите, сплетниците, клеветниците, палачите, всевъзможните агеласти, канибалите (които вместо да се смеят, лаят), мизантропите, лицемерите, тартюфовците и т.н. За него сериозността е била или тон на отиващата си истина и обречената сила, или тон на слабия и наплашен от всякакви страхове човек. А гротесковият симпозион, народно-празничните карнавални пиршествени образи и отчасти „трапезните разговори“ на древните са му давали смеха, тона, речника, цялата система на образите, изразяващи неговото ново разбиране за истината. Пирът и пиршествените образи са били най-благоприятната среда за абсолютно безстрашната и весела истина. Хлябът и виното (победеният от труда и борбата свят) разпръсват всякакъв страх и освобождават словото. Веселата, тържествуващата среща със света в акта на яденето и пиенето на човека-победител, който поглъща света, а не светът поглъща него, е била дълбоко съзвучна със самата същност на мирогледа на Рабле. Тази победа над света в акта на яденето е била конкретна, осезателна и материално-телесна; усещал се е самият вкус на победения свят. Светът храни и ще храни човечеството. При това в този образ на победата над света не е имало нито зрънце мистика, нито зрънце отвлечено-идеалистическа сублимация.
Такъв образ материализира истината, не й позволява да се откъсне от земята, но същевременно запазва нейната универсалистичност и космичност. Темите и образите на „трапезните разговори“ са винаги „високи материи“ и „дълбоки въпроси“, но в една или друга формите се развенчават и обновяват в материално-телесен план: „трапезните разговори“ са освободени от изискването да спазват йерархичните дистанции между предметите и ценностите, те свободно смесват профанното със свещеното, високото с ниското, духовното с материалното; за тях не съществуват неравни „бракосъчетания“.