Точно в тази минута при него дотича един от пазачите на лозята, на име Пило, и му разказа от игла до конец за злодеянията и безчинствата на крал Пикрошол и как бе ограбил, разорил и опустошил цялата страна с изключение на сьойското лозе, което брат Жан Зъботрошача, за своя чест и слава, бе спасил. И добави, че засега упоменатият крал се намира в Ларош-Клермо, дето трескаво се укрепява със своите хора.
— Уви! Уви! — въздъхна Грангузие. — Що значи това, добри ми хора? Сън или истина е туй, що ми казвате? Пикрошол, стар всегдашен мой приятел, свързан с мен с кръвни и с родствени връзки, ме напада! Кой го подтиква към това? Кой го подстрекава? Кой го надъхва? Кой му дава такъв съвет? Ох, ох, ох, ох, ох! Боже, спасителю мой, помогни ми, просвети ме, научи ме какво да сторя! Под страх да загубя благоволението ти, кълна ти се, че никога никакви огорчения не съм му причинявал, поданиците му никога не съм предизвиквал и земите му никога не съм ограбвал. Напротив, помагал съм му и с хора, и с пари, и с влияние и всякога съм се старал да му бъда полезен със съвети… Не, сигурно лукавият го е оплел в мрежите си, щом ме наскърбява така! Добри ми боже, ти си всевиждащ и справедлив — от тебе никой нищо не може да скрие. Ако той е изгубил ума си и ти ми го изпращаш тук да го вразумя, дай ми сили и умение по мирен път да го поставя в подчинение на святата ти воля. Ох, ох, ох! Добри хора, приятели мои и мои верни слуги! Ще бъда ли принуден да ви дотягам с молбите си за помощ? Уви! На стари години аз само от спокойствие се нуждаех и цял живот съм ратувал само за мир. Но, види се, дошло е време и за мен да надяна броня върху старите си уморени и слаби плещи и да грабна с треперещата си ръка копието и боздугана, за да защитя и спася злочестите си поданици. Така ми подсказва здравият смисъл, тъй като от техния труд живеем и аз, и моите деца, и цялото мое домочадие.
И при все това аз няма да предприема война, докато не сторя опит да спася мира с всички мирни способи и средства. Такова е моето решение.
Тогава той свика военния съвет, дето изложи работата тъй, както си беше. И решиха да изпратят при Пикрошол разумни мъже, за да узнаят поради каква причина се бе разгневил така внезапно и бе нахълтал в земи, над които нямаше никакви права. Освен това решено бе да повикат Гаргантюа и приближените му, за да поемат защитата на отечеството и го избавят от тази беда. Грангузие се съгласи с всичко и даде съответни нареждания, а сам веднага изпроводи слугата си, някакъв баск, да намери час по-скоро Гаргантюа, комуто написа следното писмо:
Глава XXIX
Какво пишеше Грангузие на Гаргантюа
„Ти така прилежно се учиш, че аз дълго още не бих те извел от това състояние на философски покой, ако приятели и съюзници, в които имах доверие, не бяха се одързостили да ме лишат на стари години от спокойствие. Но щом съдбата е поискала да бъда измамен тъкмо от ония, в които вярвах безпределно, аз съм принуден да те извикам днес, за да защитиш своите поданици и имуществата, които ти принадлежат по силата на естественото право.
Защото както защитното оръжие се оказва слабо вън, ако в дома няма сговор, така и учението е безплодно и съветите безполезни, ако те не бъдат своевременно претворени в живота.
Моите намерения са не да разпалвам вражди, а да ги умиротворявам, не да нападам, а да се отбранявам, не да воювам, а да защищавам верните мои поданици и бащините ми земи, в които Пикрошол нахълта без всякакъв повод и основание и дето продължава да вилнее и върши безчинства, каквито свободолюбивите люде не могат да понасят.
Аз счетох за свой дълг да обуздая гнева на тиранина, да му предложа всичко, което би могло да го задоволи, и вече неведнъж изпращах при него добронамерени хора да разберат какво, как и кой го е оскърбил. Ала той упорито отхвърляше моите мирни предложения и продължава да действува, както намери за добре. От това разбирам, че всевечният го е изоставил на собствения му разум и воля, а волята човешка не може да не бъде зла, когато не е ръководена от бога, и че ми го изпраща по този нелеп начин, за да пробудя в него съвестта и му възвърна съзнанието за дълг.
И тъй, многообични ми сине, тръгни веднага след прочитане на настоящето. Ела да помогнеш не само на мен (синовното ти чувство те задължава да сториш това), а и на твоите поданици, които ти трябва да защитиш и спасиш. Ние ще постигнем целта си, ако приключим войната без кръвопролития, ако с разумни средства, с военни тънкости и хитрости спасим всички люде и ги върнем възрадвани по домовете им.