С мисията да отнесе и предаде даровете и този път бе натоварен Гале, който пътем, близо до Соле, накара хората си да накършат възможно повече тръстика и да окичат с нея колите, а на всеки колар да дадат в ръката стъбло; сам той също взе в ръка стъбло, за да покаже на Пикрошол, че искат мир и че са дошли, за да го придобият.
Когато стигнаха пред вратите на крепостта, те заявиха, че са упълномощени от Грангузие да разговарят с Пикрошол. Ала Пикрошол не пожела да ги приеме, нито склони да отиде при тях и нареди да им съобщят, че сега е зает, но че ако работата е толкова спешна, да подирят военачалника Фанфарен, който в това време поставяше оръдие на крепостната стена. Тогава благодушният Гале се обърна към Фанфарон със следните думи:
— Сеньор, за да турим край на тези наши разпри и отстраним всичко, което би ви попречило отново да встъпите с нас в съюз, ние ви връщаме питките, послужили за причина на раздора. Нашите взеха от вас пет дузини и заплатиха добра цена за тях, но мирът е прекалено скъп на сърцата ни, затова ние ви връщаме пет коли, от които едната е на разположение на Марке, най-пострадалия от всички. Освен това, за да го задоволим напълно, сега ще му наброим седемстотин хиляди и три филипи, а като обезщетение за вреди и загуби, което той има право да търси от нас, ще предадем във вечно и безвъзмездно владение на него, както и на наследниците му, чифлика Помардиер — ето и акта за дарение. И, за бога, нека от днес нататък заживеем в мир. Оттеглете се със здраве във вашите земи, а нам върнете крепостта, върху която, това вие сами отлично знаете, нямате никакви права, и нека бъдем приятели както преди.
Фанфарон разказа всичко на Пикрошол, ала с думи, който още повече разпалиха гнева му.
— На човек веднъж да му вземеш страха, па после прави с него каквото си искаш — започна хитро той. — Ей богу, нещастният пияница Грангузие вече сигурно е напълнил гащите! За него работа ли е да води война! Виж, друго е да обръща стакани с дъното нагоре. Аз съм на мнение да вземем и питките, и парите, а после в най-скоро време да се укрепим и продължим успешно започнатото дело. За такъв глупак ли ви смятат те, та да ви залъгват с някакви си питки? Ето как ви отвръщат за доверието и за добрите ви обноски: храни куче да те лае.
— Тъй, тъй, тъй — съгласи се Пикрошол. — Ще ги науча аз тях! А ти прави, което си знаеш!
— Трябва да ви предупредя — продължи Фанфарон, — че сме зле с хранителните запаси. Ако Грангузие реши да ни обкръжи, още днес аз, пък и останалите ще трябва да си изкъртим зъбите и да си оставим по три, не повече, иначе ще оплюскаме всичко!
— Предостатъчно е това, с което разполагаме — сряза го Пикрошол. — За да ядем ли сме тук, или за да се бием?
— За да се бием, разбира се — съгласи се Фанфарон. — Но гладна мечка хоро не играе и там, където царува гладът, силата си отива.
— Стига приказки — отсече Пикрошол. — Вземете всичко, което са донесли.
И ето как взеха на пратениците и парите, и питките, и воловете, и колите, а самите тях изпратиха, без дума да им кажат, напомняйки им само да не се навъртат край крепостта, а защо — това те утре щели да узнаят.
Така пратениците се завърнаха, без нищо да постигнат, и разказаха всичко на Грангузие, а накрая добавиха, че няма никаква надежда да спечелят врага за мира и че тозчас трябва да обявят война не на живот, а на смърт.
Глава XXXIII
Как някои управители на Пикрошол със своите необмислени съвети го изправиха пред смъртна опасност
Щом задигнаха питките, херцог Ситняков, граф Побойников и военачалникът Пигмейов се явиха пред Пикрошол и му казаха:
— Господарю, днес ние ви обявяваме за най-щастливия, най-могъщия владетел след Александър Велики.
— Шапки на глава, шапки на глава! — рече Пикрошол.
— Благодарим най-покорно, ваше величество — отвърнаха те. — Ние само изпълняваме дълга си. А сега ето какво ви предлагаме ние: оставете тук неголям отряд с един военачалник да охранява крепостта, която впрочем и така ни се струва достатъчно защитена благодарение на естествените си укрепления, а така също благодарение и на крепостните стени, издигнати по ваш почин. Армията ще разделите на две части, разбирате защо, нали? Едната част ще нападне Грангузие и войските му и още при първата атака ще ги разгроми. Там ще се сдобиете с камара пари — у негодника ще намерите колкото искате! Казвам негодник, защото благородният господар никога няма пари. Сребролюбието е присъщо само на негодниците.