Тогава Фанфарон каза:
— Господарю, истина е, че този човек ме плени и аз открито признавам себе си за негов пленник.
— Поискахте ли му откуп? — обърна се Грангузие към монаха.
— Не — отвърна той, — за това не съм и помислял.
— А колко бихте искали за пленяването му?
— Нищо — отсече монахът. — Откуп аз не желая.
Тогава Грангузие заповяда да броят на монаха в присъствието на Фанфарон шейсет и две хиляди жълтици за неговото пленяване, а на упоменатия Фанфарон предложиха угощение и Грангузие го запита иска ли да остане с него, или предпочита да се върне при своя крал. На това Фанфарон отвърна, че ще постъпи тъй, както той го посъветва.
— Тогава — рече Грангузие — върнете се при вашия крал и нека бог бъде с вас.
После му подари хубава виенска сабя в златна ножница, украсена с винетки, наподобяващи лозови клонки, златна огърлица от скъпоценни камъни, на стойност сто и шейсет хиляди дуката и тежка седемстотин и две хиляди марки, и отгоре на туй му връчи като израз на особено внимание десет хиляди екю. След този разговор Фанфарон започна да се стяга за път. Гаргантюа му придаде за охрана трийсет оръженосци и сто и двайсет стрелци под командата на Гимнаст и заповяда за всеки случай да го съпроводят до самите врати на Ларош-Клермо.
Когато пленникът яхна коня и се изгуби в далечината, монахът върна на Грангузие шейсет и двете хиляди жълтици и рече:
— Ваше величество, сега не е време за такива щедри дарове. Почакайте, докато войната свърши, зер човек не знае как всичко ще се обърне, а то тежко и горко на оня, който воюва без големи парични запаси! Парите са гръбнакът на войната!
— Добре — съгласи се Грангузие, — а когато войната свърши, ще дам справедлива награда на теб и на всички мои верни служители.
Глава XLVII
Как Грангузие събра легионите си и как Фанфарон уби Шишо, а после как сам бе убит по заповед на Пикрошол
В същото време от Бесе, Виьо-Марше, Сен-Жак, Трено, Парили, Ривиера, Рош-Сен-Пол, Вовретон, Потил, Бреемон, Пен-де Клан, Краван, Гранмон, Бурд-Виломер, Юим, Сьогре, Юсе, Сен-Луан Панзу, Кудро, Верона, Кулен, Шузе, Варен, Бургьой, Ил-Бушар, Круле, Нарсе, Канд, Монсоро и други съседни владения пристигнаха при Грангузие пратеници и казаха, че те вече знаят какви злини му е причинил Пикрошол и че по силата на отдавна съществуващия между тях съюз предоставят на негово разпореждане всичко, което притежават — хора, пари и военни боеприпаси.
Общата парична сума по договора възлизаше, според пресмятанията им, на сто тридесет и четири милиона и две и половина златни екю. Войската броеше петнайсет хиляди гвардейци, трийсет и две хиляди конници, осемдесет и девет хиляди стрелци, сто и четиридесет хиляди доброволци, единайсет хиляди и двеста оръдия, обикновени и двойни, василики и спироли, а към тях придадоха и четиридесет и седем хиляди пионери. Издръжка и храна за тази войска бяха обезпечени за шест месеца и четири дни.
В отговор на това предложение Гаргантюа не каза ни „да“, ни „не“; той им поблагодари горещо и заяви, че не би желал да ги лишава от такова множество доблестни мъже. И побърза да приведе в боева готовност легионите, които обикновено държеше в Дьовиниер, Шавини, Граво и в Кенкене и които разполагаха с две хиляди и петстотин гвардейци, шейсет и шест хиляди пехотинци, двайсет и шест хиляди стрелци, двеста тежки оръдия, двайсет и две хиляди пионери и шест хиляди конници, и всички тъй добре обслужвани от своите интенданти, доставчици, налбанти, оръжейни майстори и други специалисти, нужни във време на война, тъй добре обучени във военното изкуство, тъй добре въоръжени, тъй добре познаващи знамената на своите части, тъй изпълнителни и тъй покорни на своите военачалници, тъй бързи в бягане, тъй неотстъпни в атака и тъй благоразумни при разузнаване, че приличаха по-скоро на хармонично звучащ орган или на часовников механизъм, отколкото на армия или на опълчение.
Още с пристигането си Фанфарон се представи на Пикрошол и подробно му разказа какво се бе случило с него, как бе постъпил и какво бе видял. Накрая решително го посъветва да се споразумее с Грангузие, когото сега той признава за най-почтения човек на света, и добави, че не е нито изгодно, нито разумно да се отнася така със своите съседи, от които е видял само добро, а най-главното, че тази война ще им донесе само загуби и злочестини, тъй като силите на Пикрошол не са такива, че да може да ги противопостави на Грангузие.