— Ще видим — каза той сдържано. — Сторих ти се достатъчно важен, за да спреш заради мен. Можех да покажа на Чамдар твой портрет, но той не би бил достатъчно добър.
Аз се разсмях.
— Пращаш едно момче да върши важната работа, Ктучик. Няма да отведа твоя слуга близо до Поулгара.
— И това ще разберем. Рано или късно някоя неведома сила ще те притегли към мястото, където е тя.
— Никога няма да срещнеш дъщеря ми, Ктучик. Повярвай ми, тя може да се пази добре. Защо не си вземеш гролима и не си вървите у дома? Верният на Бога6 идва и ти не можеш да направиш нищо срещу това.
— Точно това събитие още не е решено, старче.
— Ще стане, старче, и не ми се вярва да ти хареса начина, по който ще те връхлети. Идваш ли, Чамдар?
— Да идвам? — попита объркано той. — Къде да идвам?
— Не ставай дете. Щом изляза от шатрата, господарят ти ще те накара да ме проследиш. Много по-удобно ще е и за двама ни, ако яздим заедно.
— Моят Господар ще реши това — отвърна хладно той.
— Увери се тогава. Ще яздя на юг. Ако случайно загубиш следите ми, след няколко седмици ще съм в Тол Хонет. Разпитай за мен като стигнеш там. Няма да е трудно да ме откриеш.
После се обърнах и излязох от шатрата.
Четвърта глава
Поулгара приемаше пребиваването си сред буйните и необуздани алорни като изгнание. Поул се гордееше с всеки алорн поотделно, но като раса те често я довеждаха до истерия. Тя жадуваше да се върне обратно в Сендария. Хората там не са толкова изискани като арендите, но пък са любезни, цивилизовани хора, а цивилизоваността означава много за дъщеря ми.
През този период отделих не малко време, за да забавлявам амбициозния Чамдар. Колчем излезех от Долината, избирах произволно някое малко и затънтено селце в Сендария или Северна Арендия и избивах по няколко мургоса там. Чамдар тутакси заключаваше, че съм ги убил, защото са се доближили прекалено до Поулгара, и хукваше да разчепква мястото. Обикновено му отнемаше по пет-шест години да следва фалшивите следи, които бях оставил за него. След това те изчезваха изведнъж, а по-късно на друго място той отново започваше всичко отначало. Сигурен съм, беше съвсем наясно с моите игрички, но нямаше никакъв избор. Фактът, че той не остаря през тези години показваше, че има високо положение в кастата на гролимите. Не беше точно ученик, но предполагам бе много близо до тази степен.
През цялото това време Поулгара живееше в безопасност — макар и не съвсем доволна — в Черек, Драсния или Алгария. Тя неизменно даваше невръстния престолонаследник за чирак на някой занаятчия в малко селце или град. Когато стигнеше пълнолетие, му уреждаше собствен бизнес — почти по същия начин, както беше постъпила с Дарион през четиридесет и пети век. Така и не разбрах откъде вземаше пари за обучението и за купуването на магазини. Също така неизменно се представяше за член от семейството на младия човек — по-голяма сестра, братовчедка, най-често като леля, а веднъж-дваж даже си приписа ролята на негова майка. Стараеше се семейството да е толкова обикновено, че редките пътници или пък срещащите се тук-там ангараки даже да не го забележат. Предполагам това бе много досадно за Поул, но тя прие задължението да крие престолонаследниците по своя воля, а дъщеря ми имаше много силно чувство за отговорност.
Моят принос — да държа Чамдар далеч от нея — беше съвсем незначителен. Но аз се ласкаех от мисълта, че облекчавам задачата й, па макар и с малко. Освен това имах ангажимента редовно да наглеждам подопечните ми фамилии. Понякога се спусках и до Ктол Мургос, за да проверя докъде е стигнала опозицията.
Обществото на мургите не прилича на нито едно друго по земята, най-вече защото е построено на военен принцип. Те нямат княжества, а военни околии, всяка управлявана от генерал. Заради манията на мургите да поддържат чиста раса, по улиците се срещаха единствено мъже в ризници, а жените стояха вкъщи. През вековете най-различни военни предводители се редуваха да носят незаконната корона в Ктол Мургос. Ето защо имаше Династията Госка, Династията Ктан, Династията Хага, а през последните векове се появи и Династията Урга. В действителност нямаше особено голямо значение кой точно седи на трона в Рак Госка, защото Ктучик винаги е управлявал Ктол Мургос от кулата си в Рак Ктол.
Близнаците продължаваха да работят по сравнителния метод, а Белдин — да следи за положението в Малория. И така, нищо съществено не се случи до средата на четиридесет и деветото столетие. Беше един от онези спокойни периоди, които понякога укротяват историята на света. След това дойде пълното слънчево затъмнение през пролетта на 4850 година. Затъмненията не бяха нещо необичайно, така че и на това не обърнахме особено внимание. Поне в началото. Оказа се обаче, че то е съвсем различно от останалите, защото доведе до значителни промени в климата. Ще повярвате ли, че валя непрекъснато в продължение на двадесет и пет години? През това време почти не видяхме слънцето.
6
Най-вероятно — поредният преводачески гаф. По-голям смисъл би имало „Убиецът на Бога“, както по-късно титлуват Гарион. Бел.Mandor.