— Какво споразумение?
Той чакаше да го поканя да седне. Поканих го. Предполагах, че очакваше също да поръчам кафе или коняк за двама ни, но не изпитвах особено желание за такова нещо. Той свали черните си ръкавици от ярешка кожа погледна перлените си нокти и каза:
— Моят клиент иска да му бъдат изплатени 250 000 000 долара в специални сметки плюс гаранция срещу всякакви преследвания. Вчера получих кодирано съобщение.
Изсмях се на глас.
— Господи, Хагенбуш, защо ми казваш това? Та аз нямам толкова много пари.
— Не, нямате — съгласи се той. — Освен вашите инвестиции в консорциума Хертер-Хол и някои акции в рибната ферма, вие имате само няколко жилищни къщи и лично имущество. Мисля, че бихте могли да съберете шест или седем милиона, без да се сметнат инвестициите Хертер-Хол. Точно сега един Господ знае колко биха стрували те, като се има предвид всичко.
Облегнах се и го погледнах.
— Ти знаеш, че съм се освободил от акциите си в туризма. Така че, значи си проверил. Само забравяш мините за храна.
— Не, не съм, мистър Бродхед. Мисля, че тези акции ще бъдат продадени днес следобед.
Никак не ми беше приятно да разбера, че той познаваше финансовото ми състояние по-добре от самия мен. Значи Мортън е трябвало да продаде и тях! Точно тогава нямах време да помисля какво означава това, защото Хагенбуш поглади бакенбардите си и продължи:
— Положението е такова, мистър Бродхед. Казах на моя клиент, че споразумение, постигнато чрез принуда, не може да има законна сила. Ето защо той вече няма никакви надежди да постигне споразумение с „Гейтуей Корпорейшън“ или дори с вашия концерн. Затова получих нови инструкции: да осъществя незабавно получаване на споменатата сума: да я вложа в тайни банкови сметки на негово име, да му ги съобщя когато, и ако се завърне.
— Един такъв шантаж няма да се хареса на Гейтуей — отбелязах аз. — И все пак те може да нямат друг избор.
— Наистина нямат — съгласи се той. — Онова, което не е точно в плана на мистър Хертер е, че той не може да се изпълни. Сигурен съм, че те ще дадат тази сума. Сигурен съм също, че връзките ни ще бъдат подслушвани, а моите офиси наблюдавани и че министерствата на правосъдието на всички страни, които имат дял в Гейтуей, ще повдигнат обвинения срещу мистър Хертър, когато той се завърне. Те ще намерят парите и ще ги изземат. Те анулираха предишния договор на мистър Хертер поради неспазването му от негова страна. И те ще го пъхнат — най-после — в затвора.
— Намираш се в трудна ситуация, мистър Хагенбуш — отбелязах аз.
Той се изсмя пресилено. Очите му вече не бяха весели. Поглади за момент бакенбардите си, а после избухна:
— Вие не знаете! Всеки ден дълги кодирани съобщения! Искай това, гарантирай онова, ще те държа лично отговорен за друго! И често изпращам отговор, който ще получи едва след двайсет и пет дни, а през това време, цели петдесет дни, той ще ме залива с нови нареждания, ще ме укорява и ще ме заплашва! Не е добър човек, а сигурно не е и млад. Дори не съм сигурен, че ще доживее да получи нещо от това изнудване… Но пък може и да доживее.
— Защо не го напуснеш?
— Бих го сторил, ако можех! Но ако го напусна, тогава на кого да разчита? Тогава въобще няма да има никой на негова страна. И какво ще прави той, мистър Бродхед? Също… — той повдигна рамене, — той ми е много стар приятел, мистър Бродхед. Ходил е на училище с баща ми. Не. Не мога да го напусна. Но не мога да направя и онова, което иска. Вие обаче може би ще можете. Не като му дадете четвърт милиард долара, не, защото вие сам нямате толкова много пари. Но вие можете да го направите съдружник. Аз мисля, че той ще… не. Аз мисля, че той трябва да приеме това
— Но аз вече… — Започнах и спрях. Ако Хагенбущ не знаеше, че вече бях дал половината от акциите си на Бавър, не беше необходимо да му казвам. — Защо и аз да не анулирам споразумението? — попитах аз.
Той вдигна рамене.
— Бихте могли. Но мисля, че няма да го направите. Вие сте символ за него, мистър Бродхед, и аз смятам, че той ще ви се довери. Виждате ли, мисля, че зная какво иска той с всичко това. Да живее като вас през останалата част от живота си.
Той се изправи.
— Не очаквам веднага да се съгласите с това — каза той. — Преди да отговоря на мистър Хертер, имам двайсет и четири часа. Моля ви да помислите по казаното. Ще ви се обадя утре.
Стиснахме си ръце и Хариет му поръча такси. Останах докато колата дойде и бързо го откара в падащата вечер.