— Не разбирам за какво — възразих аз. — Струва ми се, че планът ми няма да успее.
— Ако е така — отговори тя невъзмутимо, — нямаме нужда от кафе, а трябва да се върнем в леглото. Всъщност, на мен всичко това ми е много забавно, Робин.
Е, защо не? Странно, но вече не ми се спеше, както и на Еси. Всъщност бях едновременно разтревожен и успокоен, а умът ми никога не е бил по-ясен.
— Алберт — извиках аз. — има ли някакъв прогрес в разчитането на хичиянските книги?
— Не много, Робин — извини се той. — Има други математически томове, като този, който видя, но тъй като все още езикът… Да, Робин?
Щракнах с пръсти. Чудатата мисъл, която блуждаеше в подсъзнанието ми, излезе наяве.
— Гош числата — казах аз. — Книгата ни показа гош числата. Същите са като онези, които мъртвите хора наричат „гош числа“
— Разбира се, Робин — кимна той. — Те представляват основните безразмерни константи на Вселената, или поне на тази Вселена. Остава обаче въпросът за принципа на Мах, който предполага…
— Не сега, Алберт! Откъде смяташ, че са ги взели мъртвите?
Той замълча и се намръщи. Като изчукваше лулата си, той погледна към Зигфрид, после каза:
— Предполагам, че Мъртвите взаимодействат с хичиянския изкуствен интелект. Несъмнено съществува някаква двупосочна връзка.
— Точно моята мисъл! Какво друго според теб биха могли да знаят Мъртвите?
— Трудно е да се каже. Тяхната памет е съхранена много непълно. Комуникацията с тях в най-добрия случай е изключително трудна, а сега е напълно прекъсната.
Изправих се.
— Ами ако възстановим комуникацията? Ако някой отиде на хичиянския рай и поговори с тях?
Той се изкашля. Като се опитваше да не бъде прозвучи снизходително, каза:
— Робин, няколко члена на групата Хертер-Хол плюс момчето, Уон, не успяха да получат от тях ясни отговори на тези въпроси. Дори нашият изкуствен интелект не постигна много… макар че — каза той достатъчно учтиво, — причината за това е главно в необходимостта да се използува като посредник бордовият компютър, Вера. Съхранената им памет е лоша, Робин. Те са маниаци, нерационални и често неясни.
Зад мен Еси също се бе изправила с кана с кафе и чашки… Не бях чул кога звънецът от кухнята е съобщил, че кафето е готово.
— Попитай него, Робин — заповяда тя.
Не се направих, че не разбирам.
— По дяволите — избухнах аз, — добре, Зигфрид. Това е по твоята част. Как да ги подмамим да разговарят с нас?
Зигфрид се усмихна и свали ръце от скута.
— Хубаво е, че мога да разговарям отново с теб, Робин — отбеляза той. — Бих желал да те поздравя за значителния прогрес, който си постигнал след нашия последен сеанс…
— Остави това сега!
— Разбира се, Робин. Има една възможност. Паметта на жената-изследовател, Хенриета, изглежда е доста пълна, с изключение на нейната фикс-идея за изневярата на мъжа й. Мисля, че ако имаме една компютърна програма с онова, което знаем за личността на нейния съпруг и въздействаме с нея…
— Да създадем един измислен съпруг?
— По същество, да, Робин — кимна той. — Не трябва да е напълно същият. Тъй като паметта на Мъртвите е съхранена недотам добре, може би, няма да бъдат забелязани неверните реакции. Разбира се, програмата ще бъде доста…
— Достатъчно. Зигфрид. Можеш ли да напишеш такава програма?
— Да. С помощта на твоята съпруга, да.
— А след това как ще установим контакт с Хенриета?
Той погледна към Алберт.
— Надявам се за това да помогне моят колега.
— Разбира се, Зигфрид — отговори весело Алберт, като почесваше единия си крак с палеца на другия. — Първо. Напишете програма със спомагателни програми. Второ: Прочетете я в прехвърлящ процесор РМАL-2, с достъп до гигабита бърза памет и необходимите подчинени модули. Трето. Поставете я в един петместен кораб и я отпратете на хичиянскня рай. После я свържете с Хенриета и започнете разпита. Това според мен ще има шанс за успех, о, може би нула девет.
Намръщих се.
— Защо трябва да се изпраща цялата тази апаратура?
Той отвърна търпеливо:
— Причината е в C, Робин. Тъй като ни липсва радио със свръхсветлинна скорост, трябва да изпратим машината там, където ще се работи.
— Компютърът Хертер-Хол има радио със свръхсветлинна скорост.
— Вера е много неинтелигентна, Робин. Много е бавна. Пък и аз не ти казах най-лошата част. Процесорът РМАL-2 е много обемист, нали разбираш. Той ще запълни почти изцяло петместния кораб. Това означава да пристигне на хичиянския рай почти гол и незащитен. Ние обаче не знаем кой ще го посрещне на дока.