— Аз, Алън Бавър — издекламира той, — с настоящето оттеглям съдебната забрана срещу Робин Бродхед, „Гейтуей Корп.“ и всички останали.
— Благодаря ти — казах аз. — Сега, директор, докато потвърждаваш казаното, ето едно подписано копие от онова, което току-що каза Бавър и план на мисията. Според договора ми с „Гейтуей Корп.“, който твоите машини ще ти предоставят, имам право да използувам техническите средства на Гейтуей във връзка с експедицията Хертер-Хол. Аз се каня да сторя това, за която цел се нуждая от петместния кораб, разположен в момента на твоите докове за акостиране. От плана за мисията ще видиш, че възнамерявам да отида на хичиянския рай и оттам на Завода за храна, за да попреча на Петер Хертер да подлудява човечеството, също да освободя групата Хертер-Хол, както и да донеса ценна за Гейтуей информация за проучване и ползване. Бих желал да замина след един час — завърших строго аз.
За момент като че ли всичко вървеше като по вода. Директорът по полетите (беше жена) погледна отпечатъците на плочата, взе плана на мисията и го претегли на ръка, а после ме погледна с отворена от изненада уста. Чувах виенето на газа, който излизаше от машините за отопление, работещи по цикъла на Карно под лещите на Френел и насочен към антишоковите рефлектори точно над нас. Не чувах нищо друго. После тя въздъхна и каза:
— Сенатор Праглер, известно ли ви е това?
И от въздуха зад бюрото й се чу гласът на Праглер, който изръмжа:
— Повече от известно, Мили. Кажи на Бродхед, че няма да стане. Не може да получи кораба.
Пристигнах след три дни транзитно пътуване. Предварително автоматично бяха изпратени паспортните данни на всички пътници и властите знаеха, че пристигам още преди совалката да бе напуснала Френска Гвиана. Беше чиста случайност, че ме посрещна Праглер; но дори и да не беше там, имаха достатъчно време, за да получат нареждане от главния офис в Бразилия. За момент си помислих, тъй като Праглер се оказа там, че бих могъл да се спазаря. Не можах. Трийсет минути му крещях и още толкова му се молих. Никаква полза.
— Няма нищо нередно в плана на твоята мисия — призна той. — Нередното е в теб самия. Нямаш право да използуваш техника на Гейтуей, защото онзи ден, докато беше в орбита, „Гейтуей Корп.“ изкупи акциите ти. Но дори и да не беше, Робин, не бих те пуснал. Прекалено много си заинтересован лично. Да не говорим, че си много стар за такова нещо.
— Аз съм опитен пилот от Гейтуей!
— Ти си един опитен досадник, Робин. А може би също и малко луд. Какво мислиш, че може да направи сам човек на хичиянския рай? Не. Ние ще използуваме плана ти. Но ще го направим както трябва, от Гейтуей, с най-малко три кораба, два от тях пълни с яки, добре въоръжени смелчаци.
— Сенаторе — помолих се аз, — пусни ме да замина! Ако изпратиш този компютър на Гейтуей, ще са необходими месеци… години!
— Не и ако го изпратя направо оттук с петместен — възрази ми той. — Шест дена. После той може веднага да отлети в конвой. Но не с теб. Обаче — каза той съвсем основателно. — ние разбира се ще ти платим за компютъра и за програмата. Откажи се, Робин. Остави на някой млад да поеме тези рискове. Говоря ти като приятел.
Е, той наистина ми бе приятел и ние двамата знаехме това, но след като му казах какво може да прави с неговото приятелство, може би то поохладня. Накрая Бавър ме дръпна настрана. Последното, което видях от сенатора, беше как седи на ръба на бюрото втренчен в мен, лицето му позеленяло от гняв, очите му сякаш готови за плач.
— Лош късмет, мистър Бродхед — каза Бавър съчувствено.
Поех дълбоко дъх, за да го коригирам, и спрях точно навреме. Нямаше смисъл.
— Ще ти взема билет за връщане до Кору — съобщих аз.
Той се усмихна и ми показа идеални протези — беше похарчил част от парите за лични нужди.
— Ти ме направи богат, мистър Бродхед. Мога да си платя билета. Освен това никога не съм бил тук и сигурно няма да дойда втори път, така че мисля да поостана малко.
— Както желаеш.
— А ти, мистър Бродхед? Какви са твоите планове?
— Нямам никакви планове. — Нито пък можех да измисля някакви. Цялата ми програма бе отишла по дяволите. Не мога да ви опиша каква празнота чувствах. Бях се решил да извърша още една мисия с мистериозен хичнянски кораб… е, не толкова мистериозен, както по времето, когато бях изследовател на Гейтуей. Но все още доста рискована перспектива. Бях подготвил тази мисия с помощта на Еси, след като толкова дълго се бях страхувал от нея. И накрая нищо.