— Да не би да се страхуваш, че ще паднеш? — изписка той.
— Не се страхувам, че ще падна и искам да ми говориш както трябва. Недей да пискаш.
Той я погледна стреснат, но гласът му прозвуча по-плътно, както го бе учила тя.
— Тогава защо?
— О, Уон. — Тя поклати глава и пристъпи към него.
Не беше необходимо да му казва какво трябва да прави. Ръцете му автоматично се обвиха около нея — двете на еднаква височина, сякаш се канеше да вдигна варел, дланите притискаха плешките й. Тя прилепи устните към неговите твърди, сухи и стиснати устни, после ги отдръпна.
— Помниш ли какво е това, Уон?
— Разбира се! Това е „целуване“.
— Ние обаче не го правим както трябва, Уон. Целуни ме пак, за да ти покажа как се прави. — Тя подаде края на езика си между почти стиснатите си устни и започна да го движи напред-назад върху неговите устни.
— Според мен — каза тя, като отметна назад глава, — така е по-добре, нали? Прави ме да се чувствам… прави ме да се чувствам… чувствам се, като че ли ще се излея.
Разтревожен, той се опита да отстъпи, но тя го последва.
— Не точно така, но просто някак необичайно.
Той стоеше напрегнат до нея, навел надолу глава, загрижен. Като се стараеше да потисне пискливите тонове в гласа си, Уон каза:
— Според Тайни Джим хората правят това преди съвъкупление. Или единият от двамата прави това, за да провери дали другият е възбуден.
— Възбуден, Уон! Тази дума е неприлична. Кажи „влюбен“.
— Аз мисля, че „влюбен“ е нещо различно — отговори той упорито, — но във всеки случай целуването е свързано със съвъкупяването. Тайни Джим казва…
Тя сложи ръце на раменете му.
— Тайни Джим не е тук.
— Не, но Пол не желае ние да…
— И Пол не е тук — каза тя, като го докосваше по тънкия врат с върха на пръстите си, за да провери какво чувство ще изпита. — Ларви също не е тук. Във всеки случай, нищо от онова, което те мислят, няма значение.
Чувството, реши тя, е съвсем необичайно. Не се чувстваше сякаш ще се излее, но така, сякаш някаква течност в нейния стомах се пренастройваше — усещане, което никога по-рано не бе изпитвала. Никак не беше неприятно.
— Позволи ми да те съблека, Уон, а после ти ще съблечеш мен.
След като се целунаха отново, тя каза:
— Мисля, че не трябва да стърчим така. — А малко по-късно, когато вече лежаха, тя видя, че очите му бяха широко отворени.
Като се повдигна, за да има по-добра опора, той се поколеба.
— Ако сторя това — каза той, — може би ще забременееш.
— Ако не сториш това — отвърна тя, — мисля, че ще умра.
Когато Джанин се събуди часове по-късно, Уон вече се бе събудил и облякъл и седеше в ъгъла на стаята, подпрян на стената. Джанин почувства как сърцето й трепна. Имаше вид на петдесетгодишен. Младежкото лице беше осеяно от линии, издълбани сякаш от десетилетия грижи и болки.
— Може би няма да ти сторят нищо лошо, Уон — опита се да го успокои тя.
Той отвърна възмутено:
— На мен? Тревожа се за теб, Джанин. Тук съм прекарал целия си живот и рано или късно това щеше да се случи. Но ти… тревожа се за теб. — Той добави мрачно: — Много са шумни оттатък. Изглежда нещо се е случило.
— Не вярвам да ни сторят нещо лошо… повече, искам да кажа — коригира се Джанин, като си мислеше за кушетката на сънищата. Далечните цвъртящи гласове идваха все по-близко. Тя набързо се облече и се огледа, когато чу отвън Тор да поздравява Хууи.
Нищо не показваше какво се бе случило. Нито дори капка кръв. А после Тор отвори вратата, ядосан и разтревожен. Той се спря, изгледа ги подозрително, подуши въздуха.
— Май няма да се наложи да те заплождам, Данин — каза той, мил, но заплашителен. — Но Данин! Ууон! Това е ужасно нещо! Тар заспал и старата жена избягала!
Уон и Джанин бяха замъкнати във вретеното, където се бяха събрали почти всички Древни. Те обикаляха из него изплашени. Трима от тях лежаха проснати и хъркаха като заклани — Тар и другите двама пазачи на Ларви, които не бяха изпълнили задачата, намерени заспали, бяха докарани тук, за да бъдат осъдени от Най-древния. Той лежеше на своя пиедестал неподвижен, но нащрек, а около него струеше трептяща светлина.
На съществата от плът и кръв Най-древният с нищо не разкриваше своите мисли. Той беше метал. Той беше страхотен. Той не можеше нито да бъде разбран, нито пък предизвикан. Нито Уон, нито Джанин, нито пък някой от неговите почти сто цвъркащи деца можеха да доловят страха и гнева, които се въртяха в неговите памети. Страх от проваляне на плановете му. Гняв, че децата му не бяха изпълнили неговите нареждания.