— И това място, на което се намират те, хичиянски артефакт ли, е?
— Хичиянски? — Уон се замисли. Беше чувал тази дума много отдавна, но не знаеше какво означава тя. — Древните ли имате предвид?
— Как изглеждат Древните? — Той не можеше да ги опише с думи, но те му дадоха бележник да ги скицира и той се опита да нарисува големи полюшващи се челюсти, заскрежени бради. Когато скицата беше готова, те я занесоха пред машината, която наричаха „Вера“.
— Тази машина е като мъртъв човек — предположи Уон и те отново го затрупаха с въпроси:
— Да не би да искаш да кажеш, че Мъртвите са компютри?
— Какво е това „компютър“?
И тогава въпросите спряха, за да му обяснят какво представлява „компютър“, и президентски избори, и нервната криза на 130-тия ден. И през цялото това време се разхождаха из кораба, докато той им разказваше какво знае за него. Уон започна да се чувства много уморен. Това усещане му беше непознато, защото в своя живот на безвремие да спи когато му се доспиваше и никога не ставаше, преди да си е отпочинал. Усещането не му харесваше, както не му харесваше дращенето в гърлото и главоболието, които изпитваше. Но беше прекалено възбуден, за да спре, особено когато му казаха за жената на име Триш Бавър.
— Била е тук? Тук, на предния пост? И не е останала?
— Не, Уон, не е останала. Не е знаела, че ти ще дойдеш. Мислела е, че ако остане, ще умре. — Колко жалко! Макар че — пресметна Уон — когато е била тук, той е бил само десетгодишен; все пак е можел да й бъде другар, както и тя на него. Щеше да я храни, да се грижи за нея и да я вземе със себе си да види Древните и Мъртвите — щяха да бъдат много щастливи.
— После къде е отишла? — попита той.
Кой знае защо, този въпрос ги разтревожи. Те се спогледаха, а Ларви каза:
— Заминала с кораба си, Уон.
— Върнала се на Земята?
— Не. Още не е. Това е едно много продължително пътуване за кораб като нейния. По-дълго, отколкото би могла да живее.
Младият мъж, Пол, този, който спеше с Ларви, се намеси.
— Тя продължава да пътува, Уон. Не знаем точно накъде. Не сме сигурни даже дали е жива. Тя се е самозамразила.
— Тогава тя е мъртва?
— Е… може би не е жива. Но ако я намерят, може и да оживее. Тя е в фризера на нейния кораб, при температура минус четирийсет градуса. Според мен за известно време тялото й ще се запази. Тя също е мислела така. Във всеки случай, смятала е, че това е най-добрият шанс пред нея.
— Аз можех да й дам по-добър шанс — каза Уон мрачно. След това лицето му се разведри. Там беше другата жена, Джанин, която не беше замразена. В желанието си да я впечатли, той каза:
— Това е едно гош число.
— Какво е? Какво число?
— Гош число, Джанин. За тези числа говори Тайни Джим. Когато казваш „минус четирийсет градуса“ не е необходимо да се казва дали е по Целзий или по Фаренхайт, защото е едно и също. — Той се изкиска на шегата си.
Другите отново се спогледаха. Уон видя, че нещо не беше както трябва, но с всяка секунда се чувстваше все по-странно, по-замаян, по-уморен. Помисли си, че може би не бяха разбрали шегата, затова каза:
— Хайде да попитаме Тайни Джим. С него мога да установя контакт точно в този коридор, където е кушетката на сънищата.
— Да установиш контакт? Как? — попита стария Пейтър.
Уон не отговори; не се чувстваше много добре, за да вярва в онова, което беше казал, а освен това му беше по-лесно да им покаже, отколкото да обяснява. Той изведнъж се обърна и тръгна към стаята на сънищата. Когато другите влязоха вътре, Уон вече бе набрал номер сто и дванайсет.
— Тайни Джим? — извика той, после подхвърли през рамо: — Понякога не иска да говори. Моля ви, потърпете малко. — Този път обаче имаше късмет и много бързо се чу гласът на Мъртвия:
— Уон? Ти ли си?
— Разбира се, че съм аз. Тайни Джим. Искам да ми разкажеш за числата гош.
— Добре, Уон. Гош числата са такива числа, които представят повече от една величина, така че когато човек забележи съвпадение, казва „гош“. Някои гош числа са тривиални. Някои може би имат трансцедентно значение. Някои, набожни хора смятат, че гош числата представляват доказателство за съществуването на Бог. Независимо дали съществува Бог или не, аз мога да ти Дам най-подробно описание на…
— Не, Тайни Джим. Говори само за гош числата.
— Добре, Уон. Сега ще ти изброя някои от най-простите гош числа. Нула пет градуса. Минус четирийсет градуса. Едно трийсет и седем. Две хиляди двадесет и пет. Десет на 39-та степен. Моля те, напиши по половин страничка за всяко едно от тях, установи характеристиките, които ги правят гош и…