Не се наложи. Вече седях на масата във вътрешния двор на хотел „Бразилия Палас“, когато той пристигна. Слаб. Висок. Оплешивяващ. Седна нервно, сякаш страшно много бързаше или имаше належаща нужда да отиде някъде. Но когато му поръчах обяд, цели десет минути разглежда листа и поръча всичко, което беше посочено в него. Салата от прясна сърцевина от палма, малки сладководни скариди от езерото, всичко чак до чудесния ананасов сок с газирана вода от Рио.
— Това е любимият ми хотел — информирах го аз с добронамереността на домакин, докато той обелваше сърцевината на палмата. — Стар. Но добър. Предполагам, че го познавате.
— От осем години живея в Рио, мистър Бродхед.
— О, разбирам. — Не съм знаел къде живее кучият му син; за мен той беше просто едно име, една неприятност. Толкова за туристическите забележителности. Започнах с общите интереси.
— Получих светкавични сведения от Завода за храна докато пътувах за насам. Групата Хертер-Хол постига успехи; намерили са някои чудесни неща. Знаеш ли, че сме идентифицирали четирима от Мъртвите като действителни изследователи от Гейтуей?
— Видях нещо такова по пиезовизията, да, мистър Бродхед. Доста вълнуващо е.
— Повече от вълнуващо, Бавър. То може да промени целия свят… както и да ни направи страхотно богати. — Той кимна с глава, а устата му беше пълна със салата. Продължи да си тъпче устата; не постъпвах добре, като се опитвах да го отклоня от храненето. — Добре — казах аз, — защо не се споразумеем като добри бизнесмени? Искам да оттеглиш това съдебно разпореждане.
Той дъвчеше и гълташе. С пълна вилица до устата, Бавър отговори:
— Зная, че искаш, мистър Бродхед. — И отново натъпка устата си.
Поех бавно една дълга глътка вино и газирана вода и продължих, като контролирах напълно гласа и държането си:
— Мистър Бавър, мисля, че не разбираш какви са проблемите. Нямам намерение да те лишавам от твоето. Просто смятам, че не са ти известни всички факти. Ако не оттеглиш това разпореждане и двамата ще загубим. — Внимателно му изложих целия случай, така както Мортън ми го бе разяснил: намесата на „Гейтуей Корп.“: една необикновена територия; проблемът за изпълнение на съдебни разпореждания, когато разпорежданията, които човек дава, достигат до онези, за които се отнасят, месец и половина след като те са заминали или са направили онова, което са намислили; възможността за постигане на споразумение. — Онова, което искам да кажа — продължих аз, — е, че това наистина е нещо голямо. Достатъчно голямо, за да има и за двама ни. Те ще ни изиграят, Бавър. Ще го експроприират.
Той не престана да дъвче, само слушаше и когато не остана нищо повече за ядене, пийна от чашката си глътка вино и каза:
— Всъщност няма какво да обсъждаме, мистър Бродхед.
— Разбира се, че има.
— Не, ако и двамата не сме на едно мнение — отговори той, — а аз не съм. В някои от нещата, които каза, малко грешиш. Вече няма съдебно разпореждане. Сега има съдебно решение.
— Което мога да поискам бързо да се преразгледа.
— Да, може би ще можеш, но няма да е бързо. Законът изисква своите процедури, което ще отнеме време. Не желая да правя какъвто и да било пазарлък. Триш е платила за всичко онова, което може да се получи. Тъй като тя не е тук, за да защити своите права, предполагам, че аз мога да сторя това.
— Това ще струва твърде много и на двама ни.
— Може би. Моят адвокат е на същото мнение. Той ме посъветва да не се срещам с теб.
— Тогава защо дойде?
Той погледна към останките от обяда си, а после към фонтана в двора. Трима завърнали се от Гейтуей изследователи седяха на края на блестящия басейн заедно с една леко пийнала стюардеса от „Вариг“23, пееха и хвърляха трохи от кроасани на златните рибки. Бяха имали голям успех.
— Това е за мен едно разнообразие, мистър Бродхед — отговори той.
От прозореца на апартамента си, разположен високо в новата кула на „Палас“, можех да видя трънения венец на катедралата, блестящ на слънцето. Това беше по-добра гледка от моята правна програма на монитора, която ми създаваше неприятности.
— Може би си предубеден към цялото дело, Робин. Не зная дали разбираш колко дебела става работата.
— Точно това казах на Бавър.
— Не, не това. Робин. Не само „Робин Бродхед, Инк.“, не и само „Гейтуей Корпорейшън“. В това дело е замесено Правителството. Също и сенатори от Гейтуей Конвеншън. Въпросът може да се отнесе дори до Обединените Нации.