Бързо трепване, чорапите изчезват, лулата е изчукана и отново напълнена и Алберт говори за молитвените ветрила. „Той не е можал“, извинява се Алберт, „да ги разгадае“. Не съществува някакъв вид енергия или апаратура, които да не е използувал. И въпреки всичко, те останали неми. „Може да се предположи“, продължава Алберт, като драсва клечка кибрит, за да запали лулата, „че всички оставени ни от хичиянците ветрила са бракувани, може би със цел да ни дразнят. Аз обаче не вярвам. Raffiniert ist der Herr Hietschie, aber Boschaft ist er nicht“30. Въпреки всичко, засмя се Еси на глас. Наистина Der Herr Hietschie!31 Беше ли заложила тя в неговата програма чувство за хумор? Помисли си да го прекъсне и му заповяда да покаже съответната част от програмата, но този отговор вече бе завършил и по-малко рошавият Алберт вече говореше за астрофизика Тук Еси почти запуши с ръце ушите си, защото й бяха омръзнали странните въпроси от космологията. Отворена или затворена е вселената? Това не я интересуваше особено много. „Липсваше“ ли някакво голямо количество маса, в смисъл, че не се наблюдава достатъчно маса, с която да се отчетат гравитационните ефекти? Е, добре, ако е така, нека да липсва. Еси нямаше желание да тръгне да я търси. Фантазиите на някой за бури на нийони, които беше невъзможно да се открият, идеята на някой си на име Клуб, че може да се създаде маса от нищо, въобще не я интересуваше. Но когато разговорът се завъртя около черните дупки, тя наостри ухо. Всъщност не се интересуваше от самата тема. Интересуваше се от интереса на Робин към нея.
И това, каза си тя честно, докато Алберт продължаваше, беше жалко за нея. Робин нямаше никакви подли тайни. Той веднага й беше разказал за любовта на неговия живот, жената на име Джел-Клара Моинлин, която бе изоставил в една черна дупка — беше й разказал всичко, всъщност далеч повече, отколкото тя самата желаеше да знае.
— Стоп! — извика тя.
Моментално триизмерната фигура в бокса прекъсна думата по средата на сричката. Погледна учтиво към нея в очакване на команди.
— Алберт — каза тя внимателно, — защо ми разказа, че Робин е изучавал въпроса за черните дупки?
Фигурата се закашля.
— Защото, мисис Бродхед — отговори Алберт, — аз ги четях от запис, направен специално за теб.
— Този път не. Но защо друг път съзнателно си ми поднасял такава информация?
Изражението на Алберт се разведри и той отговори скромно:
— Това предписание не идва от моята програма, гаспажа.
— Така си и мислех! Ти взаимодействаш с психоаналитичната програма!
— Да, гаспажа, както си ме програмирала да правя.
— И каква беше целта на тази интервенция от страна на програмата Зигфрид фон Шринк?
— Не мога да бъда съвсем сигурен, но — добави той колебливо, — може би мога да направя някакво предположение. Може би Зигфрид смята, че мъжът ти трябва да бъде по-откровен с теб.
— Тази програма не е натоварена да следи за моето душевно състояние!
— Не, гаспажа, не твоето, но това на твоя съпруг. Гаспажа, ако искаш повече информация, позволи ми да ти предложа да се консултираш с онази програма, не с мен.
— Мога да направя нещо повече от това! — избухна тя. И наистина можеше. Можеше да произнесе три думи — „Дайте горад Полимат“ — и Алберт, Хариет, Зигфрид фон Шринк, всяка една от програмите на Робин, щяха да бъдат обединени в една мощна нейна програма, Полимат, която бе използувала, за да ги напише, програмата, която съдържаше всяка инструкция, записана в тях. И тогава нека се опитат да шикалкавят! Тогава нека да видим дали могат да поддържат поверителни техните памети! Тогава…
— Господи — извика високо Еси, — всъщност планирам да дам урок на собствените ми програми!
— Гаспажа?
Тя затаи дъх. Беше смях, близък до ридание.
— Не — каза тя, — отмени горната заповед. В твоето програмиране няма никаква грешка, Алберт, както няма и в това на психоаналитика. Ако психоаналитичната програма намира, че Робин трябва да се освободи от някакви вътрешни напрежения, аз не мога да отменя това. Продължавай по-нататък — коригира се тя припряно.