— Алберт е програмиран с човешка идентичност — напомних аз.
— Да. Доколкото това е възможно. Дори много — съгласи се Зигфрид, но лицето му остана тъжно. — И все пак Алберт не е човек, както и никоя компютърна програма. Споменавам го само, защото ние не можем да почувстваме, например, телепатично психокинетичния приемопредавател. Когато човечеството полудява в съответствие с лудостта на някого, ние не чувстваме нищо.
Сега почвата беше много хлъзгава, тънкият лед под краката ми се бе напукал и ако стъпех невнимателно, можех да пропадна в тресавището. Еси стискаше силно ръката ми. Другите почти не дишаха.
— Зигфрид — въздъхнах, — човешките същества също са различни. Но ти винаги си ми казвал, че това няма голямо значение. Твърдеше, че проблемите на ума са в ума и лекът за тяхното преодоляване е също там. Ти само помагаш на пациентите да изкарат проблема на повърхността, където могат да се справят с него, вместо да стои заровен дълбоко в ума и да причинява мании и неврози… и фюуг.
— Вярно е, казвал съм го, Робин.
— Ти просто го изритваш, Зигфрид, нали? Измъкваш го от мястото, където се е скрил.
Той се усмихна… доста бледа, но все пак усмивка.
— Близко си до истината, предполагам.
— Така. А сега ми позволи да изпробвам една теория върху теб. Да предположим, че този мой приятел — точно тогава отново не се реших да спомена името му — има конфликт, който не може да разреши. Той е много интелигентен и изключително добре информиран. Има достъп до най-добрите и последни открития на науката и до всички нейни клонове… особено физика и астрофизика, космология и останалото. Тъй като квантовата механика е основата на тези науки, той я приема като валидна… не може да свърши замислената от него работа без квантова механика. Това е основата на неговото програмиране. — За малко да кажа „самоличност“.
Усмивката на Зигфрид вече изразяваше повече болка, отколкото удоволствие, но той продължаваше да слуша.
— И в същото време, Зигфрид, той има друг слой на програмиране. Научен е да разсъждава и се държи като… да бъде, доколкото това е възможно, една много интелигентна и умна личност, която е умряла преди страшно много време и която е вярвала, че квантовата механика е погрешна. Не зная дали това е достатъчно за конфликт, който да увреди човешко същество — казах, — но може да причини големи повреди на… е… на компютърна програма.
По лицето на Зигфрид се появиха капчици пот. Той кимна намусено и аз си спомних една болезнена сцена от миналото… начинът, по който ме гледаше сега Зигфрид фон Шринк, беше същият, по който аз го гледах през онези отдавнашни дни, когато правеше психоаналитичен сеанси с мен.
— Възможно ли е това? — попитах.
— Силна дихотомия35… да — прошепна Зигфрид.
И там аз затънах. Тънкият лед се беше счупил. Бях до глезени в блатото.
Не потъвах, но бях затънал. Не знаех накъде да продължа.
Това ме разсея. Погледнах безпомощно към Еси и другите, почувствал се много стар и много изморен… и много зле. Така се бях оплел в техническия проблем да извършвам психоанализа на моя психоаналитик, че бях забравил за болката си в корема и вцепенеността на раменете. Но сега те се върнаха. Не стана. Не бях достатъчно запознат. Бях абсолютно уверен, че съм разкрил основния проблем, който беше причина Алберт да изпадне във фюуг… но нищо не се получи!
Не зная колко дълго щях да седя така като глупак, ако не ми беше оказана помощ. Тя дойде от двама души едновременно.
— Действай! — прошепна настойчиво Еси в ухото ми. В същия момент Джени Йе-ксинг се размърда и каза колебливо:
— Трябва да е провокиран от нещо, нали?
Зигфрид остана мълчалив. Улучи. Очевидно улучи.
— Какво го е провокирало, Зигфрид? — попитах аз. Никакъв отговор. — Хайде, Зигфрид, стара психоаналитична машина такава, изплюй камъчето. Какво е било нещото, което е изхвърлило Алберт от шлюза за излизане на открито?
Той ме погледна право в очите и въпреки това не можах да разчета изражението на лицето му, защото стана неясно. Напомни ми кадър на пиезовизор с избледнял екран.
Избледнява? Или губи памет?
— Зигфрид — извиках аз, — моля те! Кажи какво изплаши Алберт, та той избяга! Ако пък не можеш да кажеш, просто го докарай тук, за да договорим с него!