— Разбира се — съгласих се аз. Не добавих, че от всички хора на света Еси най-малко трябваше да бъде убеждавана, че по моята собствена дефиниция „важните“ части включваха някои аксесоари, на които държах особено много. Но дори и при тях имаше плюсове, които можеха да бъдат противопоставени на минусите. Ако вече нямах, например, полови органи, отпадаше проблемът с моите неочаквано заплели се сексуални връзки.
Такива работи, разбира се, не трябва да се казват. Вместо това Еси каза:
— Горе главата, мили Робин. Не забравяй, че засега си само първо приближение на крайния продукт.
— Какво означава това? — попитах аз.
— Беше много трудно, Робин. Признавам, че запаметяващото устройство „Живот след смъртта“ е доста несъвършено. Научих много в разработването на „Новия Алберт“. Никога по-рано не съм правила опит за пълно съхранение на цяла и много ценна личност, за нещастие умряла. Техническите проблеми…
— Разбирам, че си имала технически проблеми — прекъснах я аз. — Но точно сега не ми се слушат подробности за риска, липсата на опит, изключително сложната операция по преливане на „моето аз“ от разлагащото се ведро на собствената ми глава в басейна на запаметяващата матрица.
— Сигурно. Почивай, скъпи Робин. Вече съм в състояние да направя по-фина настройка. Повярвай ми, приятелю, могат да се въведат подобрения.
— В мен?
— В теб, разбира се! Също така — каза тя и намигна — и в много незадоволителното копие от мен. Имам сериозни основания да вярвам, че то може да стане много интересно за теб.
— Страхотно! — възкликнах аз. И пожелах повече от всякога поне временно да имам някои части от тяло, защото страхотно ми се прииска просто да прегърна скъпата си жена.
А междувременно, междувременно животът си течеше. Дори ограниченият живот на моя приятел Оди Уолтърс и неговата сложна любов.
Гледан отстрани, животът на всички изглежда еднакъв. За Оди животът, който водеше, не му се струваше ограничен. Аз реших много бързо един от техните проблеми. На всеки дадох по десет хиляди акции в транспортната фирма на планетата Пегис, „С.Я.“, и принадлежащите й предприятия. Джени Йе-ксинг не трябваше повече да се безпокои, че е уволнена. Тя можеше отново да стане пилот, ако реши, или да се вози като пътник на „С.Я.“ ако предпочита. Същото можеше да стори и Оди. Освен това той можеше да се върне на Пегис и да стане шеф на бившите си шефове в групата за търсенето на нефт. А можеше и просто да се излежава, потънал в лукс, до края на живота си. Същото можеше и Доли. Но, разбира се, това ни най-малко не решаваше другите им проблеми. Тримата се мотаеха из апартаментите за гости. Накрая Еси предложи да им отстъпим „Истинска любов“ за едно пътуване където пожелаят, докато си изяснят какво точно искат. Така и направихме.
Не бяха глупави… като нас. Ние, може би, постъпихме глупаво. Те умееха моментално да различат подкупа, когато видеха такъв. Тримата разбираха, че искам от тях да си държат устите затворени относно сегашното ми неприятно нематериално състояние. Но те знаеха какво представлява един приятелски подарък и че това условие също влиза в прехвърлянето на акции.
И какво са правили тримата на „Истинска любов“? Мисля, че не ми се ще да го кажа. По-голямата част от онова, което са правили, си е лично тяхна работа. Помислете. В живота на всеки има случаи… включително и във вашия и съвсем определено в моя… когато онова, което вършите или говорите, не е нито важно, нито красиво. Вие се превивате от болки в стомаха или имате краткотрайна и ужасяваща мисъл, не спазвате обещание, лъжете. Нищо от това не е от значение, но не искате да се излагат на показ тези страни от живота ви, в които изглеждате смешен или достоен за презрение, абсурден или подъл. Обикновено тези неща се скриват, защото няма начин някой да ги види… но сега, когато съм всеобхватен, винаги има някой, който може да ги види, и този някой съм аз. Може би не веднага. Но по-рано или по-късно. Тъй като паметта на всеки се прибавя към базата данни, нищо не остава в тайна.
Това се отнася и за скритите безпокойства на Оди Уолтърс. Неговите действия бяха мотивирани и безпокойствата му подхранвани от онова очарователно и желано чувство — любовта. Неговата любов беше разбита също от любов. Той обичаше жена си, Доли, защото се бе научил да я обича, докато бяха женени… Така според неговото виждане трябваше да постъпват женените хора. От друга страна Доли го бе изоставила заради друг мъж (в случая на Уон използвам термина произволно), а Джени Йе-ксинг се бе появила да успокои Оди. И двете бяха привлекателни личности. Но му бяха много. Оди бе моногамен, като мен. Ако искаше да се помири с Доли, трябваше да изостави Джени… а тя беше много мила. Той й дължеше някакво уважение… наречете го любов. Но между него и Джени стоеше Доли. Двамата бяха планирали съвместен живот и той нямаше никакво намерение да го променя, така че това също можеше да се нарече любов. Усложнена от някакво чувство, че трябва да накаже Доли, задето го бе изоставила, и някакво възмущение от Джени, задето пречи… ако си спомняте, аз ви казах, че това са достойни за презрение и абсурдни страни. Усложнени още повече от противоречивите чувства между Доли и Джени…