———————————————
Хичиянците много отдавна са открили начин да записват в компютърни програми интелекта и дори приблизително личните качества на умрял или умиращ. Хората го разбраха, когато за първи път се сблъскаха с така наречения Хичиянски рай, където бе израснал Уон. Робин смята това за много ценно изобретение. За мен обаче не е. Разбира се, аз може би имам предразсъдъци по този въпрос… една личност като мен, която е преди всичко електронна памет, не се нуждае от такова нещо. А и хичиянците, създали това изобретение, не са си направили труда да изобретяват личности като мен.
———————————————
И през ум не му минаваше да разгледа чувствата на един монетен автомат, дори и този монетен автомат да е жена на деветнадесет години, която би му била благодарна за възможността да си мисли, че го обича.
СЕДМА ГЛАВА
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
На стартовата спирала Лофстром в Лагос, Нигерия, Оди Уолтърс размишляваше върху степента на своята отговорност към Джени Йе-ксинг, докато магнитната лента, поела тяхната приземяваща се капсула, се спускаше бавно към митническия и емиграционен терминал. За игра със забранени неща Уолтърс се прости с мисълта да получи работа, а за оказване на помощ Йе-ксинг изгуби кариерата си.
— Имам идея — прошепна й той, докато чакаха на опашката в преддверието. — Ще ти я кажа, като излезем навън.
Той наистина имаше идея и при това доста добра. Идеята му бе моята личност.
Преди Уолтърс да сподели идеята си, той трябваше да й разкаже какво бе почувствал в онзи ужасяващ момент при телепатичния психокинетичен приемопредавател. Резервираха си стая в хотела за транзитни пътници, близко до стартовата спирала. Само стая, топла, обзаведена със средно голямо легло, мивка в единия ъгъл, пиезовизор за развлечение на пътника, докато чака да кацне неговата капсула, прозорци, които се отваряха към горещия, влажен, крайбрежен африкански въздух. Прозорците бяха отворени, но имаше плътни решетки, за да не влизат милиардите африкански насекоми. Уолтърс се разтрепери от студ, когато й разказваше за онова студено, бавно същество, чийто ум бе почувствал на борда на „С.Я.“. Джени Йе-ксинг също се разтрепери.
— Но ти не сподели нищо, Оди! — каза тя малко пискливо, защото гърлото й бе стегнато.
Той поклати глава.
— Не, нищо не казах.
— Но защо? То не е ли там… — Джени спря. — Сигурна съм, че „Гейтуей Корп.“ ще ти даде награда за това!
— На нас, Джени! — заяви решително той. Тя го погледна, после кимна утвърдително. — Сигурно е там и това ще ни донесе милион долара. Проверих заповедите на кораба и направих копие от корабния дневник. — Оди се пресегна към оскъдния си багаж и извади едно ветрило с данни.
Тя не го взе. Само попита:
— Защо?
— Представи си — отвърна Оди. — Един милион долара! Ще си ги разделим наполовина. Но… аз го научих на борда на „С.Я.“ с апаратура на „С.Я.“, така че собствениците на кораба и целият проклет екипаж сигурно също ще трябва да получат по нещо… ще бъдем щастливи, ако се задоволят с половин милион. По-вероятно е да са три четвърти. Освен това… е, ние нарушихме правилата, знаеш. Може би те ще ни простят, като се вземе предвид всичко. А може и да не ни простят и да не получим нищо.
Йе-ксинг кимна, че го разбира. Тя се пресегна и пипна ветрилото с данни.
— Казваш, че си направил копие от корабния дневник?
— Нямаше никакъв проблем — успокои я Оди. Наистина нямаше. При едно отиване до уредите за управление, когато на мястото на първия офицер цареше мъртвешка тишина, Уолтърс просто включи автоматичния рекордер на полета, презаписа информацията, сякаш това бе част от нормалните му задължения и пъхна копието в джоба си.
— Добре — каза Джени. — И сега какво?
Тогава Оди й каза за онзи известен ексцентричен зилионер14 (който в случая бях аз), известен със слабостта си да изразходва много средства за събиране на данни за хичиянците и който Уолтърс познаваше лично… Този път тя го погледна заинтригувана.