Капитана не се изненадал, когато се появил Бърст, навъсен, състрадателен, и казал:
— Съжалявам. Тя се присъедини към безтелесните умове. Любовта не е евтина стока. Някои от нас я консумират я никога не си плащат сметката, но тогава я плаща някой друг.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
НОВИЯТ АЛБЕРТ
Всички заговорничеха срещу мен… дори любимата ми жена… дори вярната ми програма. През кратките моменти, когато ми разрешаваха да съм буден, те ми натрапваха съветите си.
— Можеш да отидеш в клиниката за цялостен преглед — каза Алберт, засмукал умно лулата си.
— Или да не се будиш от проклетия си сън, докато не си абсолютно сигурен, че си по-добре — побърза да допълни Еси.
— Аха — отвърнах аз. — Така си и мислех! Нарочно ме държите в безсъзнание, нали? Сигурно са минали няколко дни, откакто сте ме упоили и сте оставили докторите да ме режат. — Еси гледаше настрана. Продължих великодушно: — Не ви обвинявам, но нима не разбирате? Искам да погледна онова нещо, намерено от Уолтърс!
Тя все още избягваше да ме погледне в очите. Намръщи се към холограмата на Алберт Айнщайн.
— Вижда ми се много весел днес, Алберт. Държиш ли този хулиган добре упоен?
Образът на Алберт се окашля.
— Всъщност, госпожо Бродхед, медицинската програма препоръчва в този момент да не му даваме никакви излишни успокоителни.
— О, Господи! Ще стои буден и няма да ни оставя на мира ни денем, ни нощем. Това решава въпроса, Робин. Утре отиваш в клиниката. — И през цялото време, докато ми се зъбеше, ръката й ме милваше по врата. Думите могат да лъжат, но човек чувства допира на любовта.
Тогава казах:
— Нека го решим така: ще отида в клиниката за пълен преглед при условие, че ако съм добре, вие няма да възразявате срещу моето отиване в Космоса.
Еси не каза нищо, пресмяташе, но Алберт се обърна към мен и вдигна вежди.
— Според мен, това ще бъде грешка, Робин.
— Хората са за това, да правят грешки. Какво има за вечеря?
Прецених, че те ще вземат апетита като добър признак и май така и стана. Също пресметнах, че новият ми кораб няма да е готов до няколко седмици, във всеки случай не се налагаше да бързам… не исках да отпътувам в някой претъпкан, миризлив петместен кораб, когато имах собствена яхта. В тези сметки обаче бях изпуснал едно важно съображение: колко много мразех болниците.
Алберт ме прегледа: измери болометрично27 температурата ми, сканира очите ми да установи дали не са замъглени и кожата за външни белези от спукани кръвоносни съдове, пусна ултразвук в гръдния ми кош, за да надзърне във вътрешните органи, взе проби от оставеното от мен в тоалетната и ги предаде за изследване на биохимичния състав и наличие на бактерии. Алберт наричаше последната процедура неагресивна. Аз бих я нарекъл неучтива.
В диагностичната клиника обаче не бяха никак учтиви. Всъщност процедурите там не бяха болезнени. Направиха кожата ми нечувствителна, а под нея няма много нервни окончания, за които човек да се безпокои. Чувствах само ощипвания и боцвания, и гъделичкане. Но много. А освен това знаех какво правят. Пъхаха тънки като косъм тръби в корема ми. Остри като игли пипети засмукваха тъкан за анализ. Сифони източваха от тялото ми течности. Проверяваха шевове, оценяваха зараснали рани. Всичко това продължи по-малко от час, но на мен ми се стори много по-дълго, честна дума, пък и аз бих предпочел да върша нещо друго.
След това ме облякоха и ми разрешиха да седна на един удобен стол в присъствието на истински жив доктор. Дори позволиха на Еси да седне до мен, но аз не й дадох възможност да говори. Изпреварих я:
— Какво ще кажете, докторе? — попитах аз. — Колко време след операцията ще мога да излетя в Космоса? Нямам предвид с ракета, а от стартовата спирала, нещо толкова безопасно, като возенето в асансьор. Разбирате ли стартовата спирала просто ви издърпва по една магнитна релса…
Лекарят протегна ръка. Беше закръглен, белокос мъж като Дядо Коледа, с хубава, ниско подстригана бяла брада и светлосини очи.
— Зная какво представлява стартовата спирала — каза той.
— Чудесно, радвам се. Е, какво ще кажете?
— Обичайната практика след операция като твоята е — започна той — да се избягва всичко такова за три до четири седмици, но…
— О, не! Докторе, не! — възкликнах аз. — Моля ви! Не искам да се мотая из болницата цял месец!
27
Болометър — чувствителен уред за измерване на най-малки количества лъчиста енергия. — Б.пр.