— Когато си бил какво?
— Искам да кажа, разбира се — Алберт вдигна рамене, — когато истинският човек, чието име ти ми даде, е бил жив, но от моя гледна точка няма никакъв смисъл да уточняваме тази разлика. — Той разсеяно напъха пълната лула в джоба си и седна толкова естествено и приятелски, че последвах примера му и седнах.
— Предполагам, че още не съм свикнал с твоята нова личност, Алберт — отбелязах.
— Няма по-добро време за това от сегашното, Робин. — Той се усмихна и изпъчи гърди. Фигурата му излъчваше увереност. Старите холограми го показваха в дузина характерни пози — с размъкнат дебел пуловер или тениска, с чорапи или без чорапи, с гуменки или чехли, с лула или молив. Днес той носеше тениска, но над нея имаше един от онези размъкнати европейски дебели пуловери, които се закопчават отпред догоре и имат джобове — всъщност можеше да е и жакет, само че беше трикотажен. На пуловера имаше копче с надпис „Два процента“. Бузите му бяха покрити с леко побеляло стърнище, което показваше, че тази сутрин не се е бръснал. Е, разбира се, че не се е бръснал! Той никога не се бръснеше, тъй като беше само холографска проекция на компютърна графика… ала толкова убедителна и жива, че почти бях готов да му предложа моята самобръсначка!
Засмях се и поклатих глава.
— Какво означава онзи надпис „Два процента“?
— Ах — каза срамежливо Алберт, — това е лозунг от моята младост, Ако два процента от човечеството откажат да се бият, изобщо няма да има войни.
———————————————
Макар че е интересно да се видя от гледна точка на Робин, не ми е много весело. Госпожа Бродхед ми е програмирала ограничения и аз трябва да говоря, да действам и дори да мисля така, както оригиналният Алберт Айнщайн би постъпвал, ако беше жив, за да изпълнява моята роля, Робин изглежда намира това за нелепо. В известен смисъл е прав. Човешките същества са нелепи!
———————————————
— Вярваш ли в това сега?
— Надявам се, Робин — коригира ме той. — Трябва да призная, че новините не са толкова благоприятни, но се надявам. Искаш ли да научиш останалата част от тях?
— Предполагам, че съм длъжен — отговорих, а Алберт тръгна към тоалетната масичка на Еси. Той седна на табуретката пред нея и докато говореше, заразглежда шишенцата с парфюм и различните дамски украшения. Беше толкова нормален, толкова човешки, че отвлече вниманието ми от онова, което казваше. Не съжалявах, защото всичките новини бяха лоши. Терористите били по-дейни от когато и да било. Разрушаването на стартовата спирала Лофстром било наистина само първата стъпка от голям бунт. В цялата тази част на Южна Америка започвала малка, жестока война. Терористите хвърлили ботулинова отрова в резервоара Стейнс и Лондон останал без вода. Не исках такива новини и му го казах. Алберт въздъхна и се съгласи.
— Когато бях жив, хората бяха по-благородни — каза той с изпълнен с копнеж глас. — Макар и не съвършени, разбира се. Тогава вероятно можех да стана президент на Израел. Ти знаеше ли това, Робин? Да. Но мисля, че не бих приел. Винаги съм бил защитник на мира, а една държава трябва понякога да води война. Льоб29 веднъж ми каза, че всички политици сигурно са патологични личности. Страхувам се, че е така. — Той се изправи и се оживи. — Но има и някои добри новини, Робин! Наградите „Бродхед“ за научно откритие…
— Какво?
— Нали си спомняш, Робин — продължи нетърпеливо той, — фондацията, която ми възложи да учредя, точно преди да те оперират. Вече започва да дава плодове.
— Решил си загадката около хичиянците?
— Ах, Робин, не си прави такива шеги с мен — леко ме укори той. — Разбира се, засега още не е направено такова епохално откритие. Но има един физик в Лагуна Бийч… Бекфурт? Сигурно познаваш неговия научен труд. Онзи, който предложи система за постигане на плоско пространство.
— Не. Дори не зная какво представлява плоското пространство.
— Няма значение — каза Алберт и се усмихна снизходително на моето невежество, — наистина няма значение. Мисля, че сега той работи върху математическия анализ на липсващата маса. Изглежда, Робин, че явлението е възникнало неотдавна! През последните няколко милиона години към Вселената по някакъв начин е била добавена маса.
— Браво! — възкликнах аз и се опитах да си дам вид, че разбирам. Не можах да го измамя.
Алберт започна търпеливо да ми обяснява.
— Ако си спомняш, Робин, преди няколко години Мъртвият — имам предвид онази жена от „С.Я.Бродхед“ — ни убеди, че това явление е свързано с хичиянците. Навремето ние не му обърнахме внимание, тъй като ни се струваше, че няма никакво основание за такова твърдение.