— Повече от всякога, страхувам се.
— Обединени безтелесни умове! Постигнахте ли някакъв успех в превеждането на казаното от тях?
— Умовете работят върху тази задача. — Капитана кимнал мрачно и се пресегнал за осмостенния медальон, закачен към кесията между краката му. Спрял се навреме. Удовлетворението, което можел да получи, като попита умовете как върви превеждането, нямало да оправдае болката от гласа на Туайс между тях. Рано или късно, той щял да я чуе, по необходимост. Но не сега.
Капитана издухал въздуха от ноздрите си и се обърнал към Монгрел.
— Откачи платноходката и я остави да плува там. Засега не можем да направим нищо повече. Шоин! Изпрати съобщение до тях. Кажи им, че съжаляваме, задето в момента няма как да им помогнем, но ще се опитаме да се върнем. Уайт-Нойс! Покажи ми разпределението на корабите!
Навигаторът кимнал, обърнал се към уредите. В следващия момент екранът се изпълнил с въртящи се жълтоопашати комети. Цветът на ядрото им показвал разстоянието, дължината на опашката и скоростта.
— Кой е онзи глупак с тирбушона? — попитал Капитана и образът на екрана се свил, за да изобрази въпросната комета. Капитана изсъскал от учудване. Когато последния път разглеждал този кораб, той бил акостирал в своята локална система. Сега пътувал с много голяма скорост и се бил отдалечил много от дома си. — Къде отива? — запитал Капитана.
Приличните на въжета мускули по лицето на Уайт-Нойс трепнали.
— Една минутка, Капитане.
— Добре, проучи!
При други обстоятелства Уайт-Нойс може би щял да се обиди от тона на Капитана. Хичиянците се обръщали учтиво един към друг. Обстоятелствата обаче не можели да се пренебрегнат. Фактът, че тези парвенюта, хората, притежавали апаратура за проникване в черна дупка, бил сам по себе си много застрашителен. Сведението, че са изпълнили въздуха с техните шумни, глупави комуникации, било още по-лошо. Кой можел да каже, какво щяло да последва? А смъртта на другаря от кораба била последната сламка, която направила това пътуване най-лошото от много време, преди Уайт-Нойс да бил роден, когато научили за съществуването на други…
— Но това е безсмислено — оплакал се Уайт-Нойс. — Не виждам нищо по техния курс.
Капитана се намръщил пред загадъчните графики на екрана. Разчитането било задача на специалист, но Капитана имал, макар и повърхностни, знания от специалностите на всички и видял, че на приемливо разстояние по проектираната геодезична линия няма нищо интересно.
— Да не би да се е насочил към онзи кълбовиден куп? — попитал той.
— Не мисля, Капитане. Той не лежи на линията на полета и там няма нищо. Съвсем нищо, наистина, по целия път до края на Галактиката.
— Умове! — произнесъл един глас зад тях. Капитана се обърнал. Зад тях стоял специалистът по проникване в черни дупки, Бърст, мускулите на лицето му лудо подскачали. Страхът му се предал на Капитана, още преди Бърст да заповяда строго: — Продължи геодезичната линия. — Уайт-Нойс го погледнал недоумяващо. — Продължи я! Отвъд Галактиката!
Навигаторът отворил уста да възрази, после разбрал какво иска да каже Бърст и се подчинил. Неговите лицеви мускули също заиграли. Екранът премигнал. Мъглявата жълта линия сама се продължила. Тя минала през региони, където на екрана не се виждало нищо, освен абсолютно черно празно пространство.
Не съвсем празно.
От тъмнината на екрана изплувал тъмносин обект, който побледнявал и пожълтявал. Бил петорно сигнализиран с флагчета. Всички членове на екипажа засъскали, когато той спрял и мъглявата жълта геодезична линия го достигнала и се докоснала до него.
Хичиянците се спогледали. Всички мълчали. Корабът, способен да нанесе най-големите разрушения, които някой можел да си представи, бил на път към мястото, където тези разрушения очаквали да бъдат направени.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВЪВ ВЪРХОВНОТО ВОЕННО КОМАНДВАНЕ
Върховното военно командване не е един сателит в геостационарна орбита, а пет сателита в такава орбита. Орбитите не са съвсем еднакви, поради което петте бронирани, импулсно закалени големи метални кораби сякаш танцуват един около друг. Първият, Алфа, е с най-външната орбита, Делта е най-близко до Земята. Те леко се полюшват. Епсилон гледа навън, Гама навътре и се върти с партньора си dos-a-dos31. Защо, ще попита някой, са построени така, вместо един голям сателит? Едно от обясненията е, че рискът да бъдат поразени пет сателита е пет пъти по-малък, отколкото един. Също така, това е лично мое мнение, защото както съветската станция Тюратам, така и китайският команден пост Пийп са единични структури. Естествено Съединените американски щати искат да покажат, че те могат да свършат работата по-добре. Или най-малкото, различно. Всичко това датира от времето на войните. Говори се, че някога това е била най-добрата отбранителна система. Предполага се, че нейните огромни, захранвани с ядрено гориво лазери могат да поразят всяка вражеска ракета на петдесет хиляди мили. Вероятно наистина са можели… когато са били построени… и, може би, три месеца след това, докато останалите страни не започнали да използват същото импулсно закаляване и радиолокационни лъжливи цели и всичко се обърнало нагоре с краката.