Оди обмислил внимателно отговора. Струвало му се, че двете усещания не могат да бъдат сравнявани.
— Предполагам — произнесъл той бавно, — че от Враговете.
Мускулите върху бузата на Капитана се сгърчили одобрително.
— Напълно обяснимо и много мъдро. А сега идва моментът на проникването.
От дезинтегратора изригнал фонтан ярки искри, които се посипали върху Оди и останалите, но не изгаряли кожата и не вършели нищо друго, освен да преминават през телата им, сякаш те не съществували. Люшкането на кораба запратило Оди към другия край на хамака, който започнал да пука застрашително, тъй като очевидно не бил предвиден за подобна маса.
Процесът на проникването се оказал необичайно продължителен. Оди не разполагал с никакви сигурни средства, за да го измери, сторило му се, че се проточил около час, но за щастие, нямало повече сътресения. От време на време долавял откъслечни реплики, разменяни между другите членове на екипажа, и се чудел как могат да запазят самообладание в такъв ужасяващ момент, когато всички могат да загинат…
Изведнъж, без никакво предупреждение, се свършило.
Хичиянците започнали да се разкопчават с делови вид, Капитана хвърлил любопитен поглед на Оди и му извикал:
— Искате ли да зърнете ядрото?
След това махнал с жилестата си ръка към екрана и… то било вече там.
Това, което се виждало върху наблюдателните панели на кораба, наподобявало ослепителен светлинен калейдоскоп.
Хичиянското ядро било натъпкано със слънца — над десет хиляди — повече, отколкото могат да се съберат в радиус от хиляда светлинни години около Земята, само дето тук били затворени в сфера с диаметър двайсетина светлинни години. Имало златни звезди и бледи алени звезди и ослепителни синьо-бели звезди, Безкрайна и многоцветна дъга от звезди във всички цветове на Хердшпрунг-Ръселовия спектър10, които превръщат нощното небе над всяка планета в дъжд от мигащи точици, но тук, в ядрото, те били толкова нагъсто, че почти не можело да се забележи някое тъмно петънце от небосвода.
Как бих искал да го видя с очите си.
Малцина са онези, на които съм завиждал някога и за нещо и Оди Уолтърс без съмнение е един от тях. Представяте ли си каква незабравима гледка — плътен звезден куп. Заслужава да се види, не мислите ли? Съзвездия, блещукащи като светлинките на коледно дръвче! С най-различни цветове. Много по-ярки от тези, които виждаме от Земята. Червеното е като рубинено, зеленото — като изумрудено, жълтото е златисто, а бялото — Боже мили, бялото е ослепително. Без каквато и да било градация между звездите от различни величини.
Завиждах, завиждах и пак завиждах на Оди за онова, на което бе станал свидетел…
А всъщност това е било само образ от екрана на хичиянския кораб. Така и не успял да стъпи на която и да било хичиянска планета. Не му оставало време.
Продължителността на престоя на Оди във вътрешността на черната дупка е колкото времето, отредено ни от природата, за да проспим нощта. Той, естествено, не мигнал. Имало толкова много да се види, че и през ум не му минавало да почива.
Ако не била навременната помощ на Древните предци, събитията щели да се развият толкова мудно, че едва ли щяло да има значение дали Оди е стигнал ядрото, или не. Но съобщението на Капитана било получено само преди няколко минути, според хичиянските стандарти. Както ретранслиращите им машини, така и Предците използвали машинното отчитане на времето, което се отличавало от нормалното.
Макар да разполагали само с няколко минути преднина, хичиянците реагирали светкавично, без нито миг колебание, благодарение на факта, че открай време поддържали в постоянна готовност цяла флотилия от кораби. Всеки от тях излязъл на предварително определената орбита и някъде към четвъртия час от пребиваването на Оди в ядрото се приближили шест големи хичиянски кораба, натоварени с набързо сформирани екипажи от историци, наблюдатели с техните „кушетки“ и дипломати. Истинска национална гвардия от доброволци, които десетилетия наред — еквивалентни на милиони години извън пределите на ядрото — отдавали свободното си време в служба на своята раса, заради почти нищожната възможност някой ден да бъде подаден сигнал за опасност. Половината от тези хичиянци имали семейства. Някои от тях дори водели близките си на борда, както някога войниците са вземали семействата си при изпълнение на мирновременна служба. Ала всичко това, напълно обяснимо, убегнало от вниманието на Оди, който разполагал единствено със сведенията и картините, поднасяни от екрана на кораба.
Ето в каква обстановка попаднал и къде прекарал остатъка от времето си в ядрото.
10
Херцшпрунг, Ейнар (1873–1967) — датски астроном; Ръсел, Хенри Норис (1877–1957) — американски астроном. Открили са зависимостта между абсолютната звездна величина и спектралния клас на звездата — т.нар. диаграма на Херцшпрунг-Ръсел. — Б.ред.