Тълпата се изправи на крака и заръкопляска ентусиазирано, в резултат на което Васко изгуби хлапето от поглед.
Но само за миг. Толман се отправяше към централния изход. Васко се обърна, излезе през страничната врата и се озова във фоайето едновременно с него.
Хлапето примижа на яркото осветление, погледна си часовника и тръгна към коридора в дъното покрай големите прозорци, които гледаха към тухлената камбанария на Сан Марко, пресъздадена в двора на Венецианския хотел и ярко осветена нощем. Отиваше към плувния басейн или към вътрешния двор. Привечер тези места бяха пълни с хора.
Васко се движеше плътно зад него.
„Готово“, помисли си.
В балната зала Джак Уотсън крачеше напред-назад, усмихваше се и махаше на аплодиращата го тълпа.
— Благодаря ви, много мило от ваша страна, благодаря ви… — повтаряше и кимаше. С точно премерена доза скромност.
Рик Диел изсумтя отвратено. Стоеше зад кулисите и наблюдаваше сцената на малък черно-бял монитор. Диел беше тридесет и четири годишният главен изпълнителен директор на „Биоджен Рисърч“, новосъздадената лосанжелиска компания, която се бореше за оцеляване, и театрото, изнесено току-що от най-важния му външен инвеститор, го изпълваше с безпокойство. Защото Диел отлично знаеше, че въпреки ентусиазираните му речи и снимките му с чернокожи дечица по страниците на вестниците, в крайна сметка Джак Уотсън е абсолютен мръсник. Както се беше изразил някой: „Най-доброто, което мога да кажа за Уотсън, е, че не е садист. Просто е гаден кучи син“.
Диел беше приел финансирането му с крайна неохота. Ако можеше да мине без него… Съпругата на Диел беше богата и той беше създал „Биоджен“ с нейни пари. Първото му голямо начинание като главен изпълнителен директор беше офертата за една клетъчна линия1, патентована от Калифорнийския университет. Това беше така наречената „клетъчна линия Бърнет“, на името на Франк Бърнет, която произвеждаше мощни антиракови вещества, наречени цитокини2.
По онова време Диел не хранеше големи надежди да спечели лиценза за производството им, но все пак успя и внезапно се изправи пред задачата да се подготви за провеждането на клинични тестове след одобрение от Агенцията по храните и лекарствата. Цената на клиничните тестове започна от един милион долара и бързо нарасна до десет милиона, без да се броят разходите по реализацията на продукта. Вече не можеше да разчита единствено на семейните пари. Трябваше му външно финансиране.
И тогава разбра колко точно рискови са цитокините по скалата на рисковите капиталисти. При много от цитокините, като при интерлевкините например, пазарната реализация беше отнела години. Много други пък се бяха оказали опасни, дори смъртоносни за пациентите. А после Франк Бърнет заведе дело и постави под съмнение собствеността на „Биоджен“ върху клетъчната линия. И така Диел се видя принуден да приеме парите на усмихнатия Джак Уотсън със слънчевия загар.
Знаеше обаче, че Уотсън иска само едно да погълне „Биоджен“ и да изрита Рик Диел на улицата.
— Джак! Фантастична реч! Направо фантастична! — Рик протегна ръка, когато Уотсън най-сетне се появи зад кулисите.
— Мда. Радвам се, че ти е харесала. — Уотсън не стисна ръката му. Вместо това свали безжичния си предавател и го пусна в шепата му. — Погрижи се за това, Рик.
— Няма проблем, Джак. — Жена ти тук ли е?
— Не, Карън не успя да дойде. — Диел сви рамене. — Нещо с децата.
— Жалко, че пропусна речта ми — каза Уотсън.
— Ще се погрижа да я изгледа на диск — каза Диел.
— Важното е, че дадохме гласност на лошата новина — каза Уотсън. — Сега всички знаят, че се води дело, знаят, че Бърнет е лошият и че ние ще му духнем под опашката. Само това е важно. Сега всички са на наша страна.
— Ти затова ли се съгласи да изнесеш реч? Уотсън го погледна невярващо.
— А ти какво, мислел си, че изгарям от желание да се разходя до Вегас? Господи! — Свали си микрофона и му даде и него. — Погрижи се и за това.
— Разбира се, Джак.
След което Джак Уотсън се обърна и се отдалечи. Рик Диел потръпна. „Слава на Бога за парите на Карън“, помисли си. Защото без тях беше обречен.
Васко Бордън мина под арките на Двореца на дожите и продължи през вътрешния двор по петите на Еди Толман сред вечерната тълпа. Слушалката в ухото му изпука. Знак от Доли, помощничката му, която беше в друга част на хотела. Той докосна ухото си.
— Казвай.
— Плешивкото Толман си е организирал малко забавление.
— Сериозно?
— Сериозно. Той…
— Задръж — каза Васко. — Запомни си мисълта. Прекъсна я, защото пред очите му се разиграваше нещо невероятно. От дясната страна на двора току-що се беше поя вил Джак Б. Уотсън в компанията на красива стройна тъм нокоса жена и кимаше наляво и надясно. Уотсън винаги гс придружаваха великолепни жени. Всичките работеха за него, всичките бяха умни и зашеметяващо красиви.
Не жената изненада Васко. Изненада го траекторията на Уотсън, която водеше право към Еди Толман, беглеца. В това нямаше никакъв смисъл. Дори Толман да беше сключил сделка с Уотсън, известният инвеститор никога не би се срещнал с него лично. Още по-малко на обществено място. Но ето ги тук, вървяха един срещу друг посред пълния с хора Венециански двор.
Какво ставаше, по дяволите? Не можеше да повярва на очите си.
Но после стройната жена се спъна и спря. Рокличката й беше къса и впита, обувките — с високи токчета. Облегна се на рамото на Уотсън, сви коляно, с което доразголи бедрото си, и си заоглежда обувката. Нагласи каишката, изправи се и се усмихна на Уотсън. Васко отклони поглед от двамата и видя, че Толман е изчезнал.
В следващия миг Уотсън и жената минаха толкова близо пред него, че долови парфюма на мацката, чу как Уотсън й прошепна нещо, а тя стисна ръката му и облегна глава на рамото му в движение. Самата романтика по бели гащи.
Случайно ли беше всичко това? Или бе съзнателно изиграно? Преметнали ли го бяха? Той натисна слушалката в ухото си.
— Доли. Изгубих го.
— Няма проблем. Виждам го. — Васко погледна нагоре. Доли беше на втория етаж и наблюдаваше двора. — Онзи, дето мина покрай теб, Джак Уотсън ли беше?
— Да бе. Реших, че може би…
— Не, не — каза Доли. — Не виждам как Уотсън ще се забърка в такова нещо. Не му е в стила. Исках да ти кажа, че Плеши се е запътил към стаята си, защото има среща. За разтуха.
— По-точно?
— Рускинче. Той май само по рускини си пада. Високи.
— Познаваме ли я?
— Не, но имам малко информация. Имам и камери в апартамента му.
— Стига бе. И как? — попита Васко и се усмихна.
— Просто охраната на Венецианския не е каквато беше. И е поевтиняла на всичкото отгоре.
1
Клетъчна линия — специфични клетки, които могат да се размножават до безкрай, ако са поставени при благоприятни условия. — Б. пр.
2
Цитокини — групи от протеини и пептиди, чрез които клетките комуникират; заемат централно място във функционирането на имунната система; важен фактор в ембрионалното развитие. — Б. пр.