Това е важно, защото когато ДНК е компресирана, носените от нея гени са недостъпни за клетката. Един от начините да се контролират гените е да се промени хроматинът в различни участъци на ДНК. Така например, когато гените се въвеждат в нови клетки, трябва да се предприемат стъпки хроматинът да остане в достъпна форма. Това става чрез използването на допълнителни вещества.
Новоназначеният от Белармино хлапак беше направил пробив в изследванията на метилирането4 посредством определени протеини и ефекта им върху структурата на хроматина. Статията на хлапето, „Контролът върху достъпността на геномния протеин и адениновата метилтрансфераза“, беше образец на ясната мисъл. Със сигурност щеше да има широк отклик в научните среди и да му спечели име.
Белармино седеше в кабинета си с хлапето, което се въртеше неспокойно, докато той разлистваше статията.
— Превъзходно, просто превъзходно — каза Белармино и почука с пръст по листата пред себе си. — Според мен тази статия е чест за лабораторията. И за теб лично, разбира се.
— Благодаря, Роб.
— Вписал си седмината съавтори, както говорихме, а виждам, че мен си ме сложил доста напред в списъка.
— Трети — каза хлапето, — но ако смяташ, че ти се полага второто място…
— Всъщност спомням си един наш разговор отпреди няколко месеца, когато обсъждахме възможни механизми на метилиране и аз ти предложих…
— Да, спомням си…
— … същите тези механизми, които ти описваш подробно тук. Истината е, че според мен аз трябва да съм основният автор.
Хлапето примигна.
— Ъъъхм… — И преглътна с мъка.
— А това е и гаранция, че статията ще се цитира по-често — добави Белармино, — което е важно за принос от такава величина. А и редът, по който са посочени авторите, е чиста формалност, разбира се. Като втори автор, за всички ще е ясно, че ти си свършил черната работа по запълване на празнините. От твоя гледна точка, във всеки случай си на печалба. Ще те цитират по-често и ще имаш достъп до по-големи субсидии. — Белармино се усмихна. — Това ти го гарантирам. Следващият ти проект ще е напълно независим. А след година-две ще имаш подкрепата ми за твоя собствена лаборатория.
— Аз, ъъ… — Хлапето пак преглътна. — Разбирам.
— Добре, хубаво. Направи тези промени, прати ми я да й хвърля последен поглед и аз ще се свържа с „Нейчър“ да я публикуват. Според мен статията заслужава нещо по-добро от „Сайънс“, те нещо поизостават напоследък. Ще се обадя в „Нейчър“ и ще имам грижата редакторът да разбере колко важна е тази статия и че трябва да бъде публикувана незабавно.
— Благодаря, Роб — каза хлапето.
— За теб — винаги — каза Роб Белармино.
В Лондон южноафриканската художничка Лаура Синти показа трансгенетичен кактус, който съдържа човешки генетичен материал и му никнат човешки косми. Синти каза: „С космите си кактусът е метафора на всички желания, на всички признаци за сексуалност. Той не иска да бъде в капан. Иска да бъде освободен“.
Когато я запитаха за реакцията на публиката, Синти каза: „Плешивите мъже показват особен интерес“.
Художничката Марта де Менезес е създала модифицирани пеперуди, при които двете крила са различни едно от друго. Тя каза: „В началото хората бяха шокирани и идеята сякаш не им хареса“. Каза, че следващият й проект е да направи ивиците на зебровата риба вертикални вместо хоризонтални, така че рибата да прилича повече на истинските зебри. Тези промени ще бъдат унаследявани.
Финландският художник Орон Катс е отгледал „пържолки“ в култура от стволови клетки, взети от костния мозък на прасета. Художникът каза, че екипът му пускал музика на клетките, за да ускори растежа им. „Свалихме от интернет всякакви песни, в които става дума за прасета… и ги пускахме на клетките“. Катс твърди, че музиката се отразявала благоприятно на растежа им.